Навършват се две години от онази февруарска сутрин на 2022-а, която промени живота на хората в Европа, а и отвъд нея. Ескалацията на конфликта между Русия и Украйна, започнал още през 2014 година, накара политиците да преосмислят редица фактори, свързани със сигурността и да инвестират сериозно в отбранителните способности на държавите. Оправдаха се и прогнозите на анализаторите за продължителни военни действия на територията на Украйна след нападението от страна на Русия от 24 февруари 2022 година.
Според Върховния комисариат на ООН за правата на човека, в края на 2023 г. убитите цивилни в Украйна надхвърлят 10 000, ранените са над 18 680, като близо половината от жертвите са дадени далеч зад фронтовите линии. По данни на Евростат, 4,2 милиона бежанци от Украйна са регистрирани за временна закрила или подобни схеми в ЕС.
Българският военен телевизионен канал, който е част от Информационния център на Министерството на отбраната, започна специална филмова поредица, посветена на втората годишнина от началото на руската инвазия в Украйна. Проектът е наречен "Писма от войната". Първият му епизод е наречен "Пулсът на Украйна". Сценарист и режисьор е бесарабската българка Тетяна Станева, която вече е събрала материал и за следващи серии. Как започва всичко?
"От Министерството на отбраната ме потърсиха първо за съвет, тъй като искаха да направят филм по повод годишнината от началото на войната в Украйна, но не знаеха как – признава Тетяна в телефонно интервю за Радио България от украинската столица. – За кратко им давах някои съвети как е най-добре да стане, но накрая ми предложиха аз сама да го заснема. Казах им, че имам разработен план и идея за такъв филм. В началото идеята беше да бъде с продължителност от 26 минути, но решихме да го удължим и го направихме 52 минути, за да може историите, които сме заснели и предстои да заснемем, все пак да станат част от тази поредица."
Настоящата поредица не е първа стъпка в киното за Тетяна. Тя е дългогодишен сценарист и режисьор, както и директор на Международния етнографски филмов фестивал "ОКО", където миналата година, представи документалната лента "Живот на предела", заснет от доброволци на фронта. Според нея, сходствата с "Пулсът на Украйна" се изчерпват с това, че и в двете ленти, авторът обръща камерата към себе си:
"Сега през себе си показвам героите, с които се срещам – мои приятели, които са загинали, които отиват на фронта или в момента са там. И периодът вече е съвсем друг. "Живот на предела" показа времето от 2014 до 2022, а аз показвам какво се случва след това – обяснява сценаристът Тетяна Станева. – В другите части обмислям да се върна и към първия ден, за да покажа как започна войната – всички бяхме в паника, но вече свикнахме и реагираме на въздушната тревога по-различно. Те, разбира се, са нещо извънредно, но успяваш да се съобразиш с тях в твоя ден. Вече работят театри, магазини, супермаркети, което в първите месеци от войната го нямаше. Хората започнаха да се връщат към столицата едва след деокупацията на Киевска област и столицата се върна към живот едва през май 2022. Идеята ни е наистина да покажем на хората как живеем."
Със своята поредица "Писма от войната" Тетяна държи да изпрати послание към българите, които все още приемат войната в Украйна като междудържавен проблем, който сякаш не се отнася до Европа и света:
"Няма как да стоиш отстрани и да гледаш на случващото се в Украйна като на някакво шоу зад стъкло. Хората трябва да разберат, че това ги касае директно – категорична е тя. – Показвайки българите, които воюват или живеят своя цивилен живот, искам да попитам – вълнува ли се някой от това какво се случва с българската диаспора в Украйна, как влияе войната на нас? Българите в Украйна са мост между двете държави, така че войната там няма как да е нещо далечно, което не ни засяга.”
Изложба “Светът на траките” ще бъде открита на 20 ноември т.г. в галерия “България” в Рим. В своеобразно пътуване сред изкуството, красотата и мистериите тя ще ни отведе до корените на древна цивилизация, просъществувала по нашите зами. Експозицията..
През 2023 г. в Албания се проведе първото преброяване на населението след официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г. и като българи се заявиха 7057 души. "Преди две седмици Албанският институт по статистика публикува..
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..