Със 156 лв. се е увеличила издръжката на едно 3-членно семейство през тази година, в сравнение с миналата. Сумата нужна на домакинство е приблизително 2600 лв. нетен доход месечно. Две трети от българите обаче получават заплата, която е под необходимия минимум за издръжка. Това означава, че те нямат необходимите средства, за да живеят без лишения според българския стандарт. Освен това, около 1 млн. работещи у нас получават доход до 1000 лв., това показва анализът на наблюдаваните потребителски цени и заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2023 г., подготвен от експертите на КНСБ чрез Института за социални и синдикални изследвания и обучение.
Минималната работна заплата у нас е 933 лв., което означава, че тя е два пъти по-малка от заплатата за издръжка, т.е. от дохода, който трябва да покрива основните нужди на домакинството. Но на минимална работна заплата работят общо 440 хил. души, като основната част от тях са в частния сектор, т.е. ¼ от частния сектор получават минималните за страната ни доходи – посочват експертите от КНСБ. От една страна това поставя въпроса – дали няма нещо скрито зад тези доходи и ако има допълнително, недекларирано възнаграждение, това не трябва ли да се проследи от контролните държавни органи. От друга страна самият факт, че ¼ от трудоспособното население получава минимален доход вече е знак, че икономиката ни предлага ниско квалифицирани работни места.
От изнесените данни става ясно още, че българинът продължава да получава ниски доходи и работещите у нас остават най-бедни, в сравнение с всички останали държави в ЕС. Независимо че средната за страната заплата вече надвишава 2000 лв., около 40% от българите получават доход под 1000 лв. "Това, на фона на растящите непрестанно цени на повечето хранителни стоки в страната, поражда усещането, че все повече обедняваме" – констатира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Ръстът в цените при хранителните стоки за 2022 г. беше 26% и те са продължили да растат с малко над 7% за 2023 г.., т.е. достигната е една висока база, от която после отново цените са продължили нагоре – сочат данните на КНСБ. През четвъртото тримесечие на изтеклата година се наблюдава увеличение при каймата, малотрайните колбаси и при месото – свинско и телешко, то е с около 20-30%. Повишени са и цените на яйцата и млякото, а от плодовете най-много са поскъпнали ябълките – с 20%.
Поскъпват тъкмо стоките от първа необходимост и дори при затихваща обща инфлация, цените при тях са продължили да се увеличават, констатират синдикатите. Тъкмо ръстът в цените на 20-те основни наблюдавани стоки – т.нар. „малка потребителска кошница“ (нещата, които купуват най-бедните домакинства), създава усещането, че инфлацията не е преодоляна.
Парадоксално е, че млякото и сиренето в България се продават най-скъпо в сравнение с останалите държави в Европа. Един работещ на минимална заплата у нас може да си купи почти 7 пъти стоките от първа необходимост в България. За сравнение, човек на минимална работна заплата в Германия може да си купи същите тези наблюдавани стоки общо 32 пъти, в Нидерландия 30 пъти, в Испания 24 пъти. По тревожното е, че темповете на изменение в покупателната способност задълбочават различията в доходите между България и работещите в останалите страни от ЕС“ – отбелязва още Пламен Димитров:
„Хората с ниски доходи не могат да не платят месечните си разходи за ток, вода, парно, телефон и др. – те са първи в списъка. Нещата, които не могат да си позволят заради ниските доходи са всякакви културни и образователни дейности, след това идва икономията от нови дрехи, добра храна, почивка и т.н. Ограниченията са много и хората с доход под 1000 лв. не могат да живеят пълноценно, от гледна точка на калориите, които са им необходими, за да преживеят до следващата заплата. Дори заплатата от 933лв., (а това е брутото, нетният размер е още по-нисък), не прави хората спокойни за издръжката си, така че да могат да посрещнат базовите си физиологични нужди. За един работещ на минимална заплата у нас е невъзможно да си купи продуктите от т.нар. „малка потребителска кошница“ два пъти за една седмица.“
Снимки: БТА, БГНЕС
В "България днес" говорим за ролята на българските организации за подобряване живота и отношението към сънародниците ни в съседна Сърбия. Събеседник по темата е Дарко Аначков, председател на Българо-сръбския център във Враня. Ще разберете кога и как ще..
В четвъртък минималните температури ще бъдат в широки граници, от минус 6° - минус 8° в местата с мъгла, до около 5° в крайните югозападни райони от страната. В София ще е около минус 1°. През деня над по-голямата част от страната облачността ще е..
Страната ни има шестмесечен срок до края на август 2025 г. да рестартира процеса по приемане на законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост в Народното събрание. Това ще бъде направено в опит да се спаси по-голямата част от второто..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много..
България ще участва в съвместни обществени поръчки в областта на отбраната на ниво ЕС по проекти за придобиване на системи за противовъздушна..
За „отварянето” през радиото между България и Северна Македония веднага, след като България призна отделилата се от Югославия млада държава,..