Името на групата Two Hours Away идва от двата часа разлика между София и Лондон - градовете, в които преди години учат приятелите Александър Данев и Константин Христов. Желанието им да създават заедно музика прераства в събирането на група, с която да записват свои авторски песни на български език. С времето трупат песни и преживявания, които споделят в музиката си. Определят я стилово като поп-рок с елементи на блус и кънтри. 

По време на Ковид пандемията музикантите представят дебютния си сингъл "Нямам сили", който достигна високи позиции в класацията БНР ТОП 20. Последва "Въпрос на време", а сега е ред на "Очевидното аз и ти". През 2022 г. те решават, преди да пуснат студийните версии на последните две песни, да ги предложат на своите почитатели на живо с концерт в Първо студио на Радио Пловдив. 

Докато в началото на кариерата си предпочитат работата в студио, сега насочват усилията си към повече появи на сцената, защото това е нещото, което им носи удоволствие. Фактът, че в момента Two Hours Away е в състав от шестима, говори ясно за намеренията им изпълненията пред публика да зачестят. 

Александър Данев е вокалът в групата, като се включва и с акустична китара; пише музиката и текстовете на песните заедно с Константин Христов, който е основният китарист в Two Hours Away и много добър аранжор. Такъв е и барабанистът Кристиан Желев, който се грижи и за звученето на групата. Останалите са Николай Атанасов - още един китарист, Евелин Демирев - пиано, и Даниеле Феббо на бас. Освен че са инструменталисти, всички пеят - и в записите, и на живо.

"Очевидното аз и ти" ги нарежда сред шестимата, спечелили конкурс с жури, в състава на което влизат Графа, Михаела Филева и Wash MC. Това им дава възможността да запишат вокалите на песента с Веселин Цанов, а с Димитър Кърнев от D2 правят барабаните и баса. 

На въпроса може ли да се каже, че "Очевидното аз и ти" задава нов период в развитието на групата, Александър Данев - фронтменът на Two Hours Away - отговаря:

"Надяваме се, да. Както е и самото послание позитивно, както се пее в парчето - за това, че няма грешни ходове - да бъде така и с начина, по който ние свирим, по който се представяме. Това парче е част от програмата ни (защото ние имаме материал почти за албум), която целим да предложим на публиката ни, хората, които идват да ни слушат на концертите, едно цяло преживяване, каквото трябва да бъде концертът. И ти да си потопен в него, да изпитваш щастие, да има енергия, да има моменти, в които изпитваш тъга... И тази емоционална въртележка да я контролираме ние."

Подай ми ръка и спри да поглеждаш

през рамо към дните, в които все още боли,

заедно ще оставим нови следи,

ще живеем в момента без да връщаме лентата.

Отричаш ли очевидното аз и ти?