Репортажите на журналиста от Радио България Севда Дюкянджи от най-пострадалите райони на Турция, година след опустошителното земетресение на 6 февруари 2023 г., продължават с разговор за надеждата и благодарността след спасението. Севда влиза и в някои от временните домове на хората от Хатай, в т.нар. "контейнерни квартали", за да ни пренесе чувствата и емоцията на хората година след трагедията.
Надеждата и силата на духа е обединила жителите на Хатай година след катастрофалното бедствие. Не случайно и сред фургоните от "контейнерните квартали" се откроява един небесно син, с надпис: "Нова надежда, нов живот". В него се провеждат и занимания, чиято цел е да окажат психологическа подкрепа на жените от пострадалия район, за да продължат живота си напред.
"Тук има 9 различни курса – за изкуство и ръчно изработени предмети, за оригами, за шев и кройка, за готварство, за моден дизайн. Всички които идват, а повечето от тях са жени, пострадали при земетресението, идват и от психологическа гледна точка. Ние им помагаме, а освен това ги мотивираме да се научат, да вземат майсторски сертификати, след което да продължат живота си, а и да започнат да печелят. Създаваме им самочувствие" – споделя Гюлхан Йълдъръм, докато показва картините и изделията, изработени от нейни ученички.
Друга от преподавателките, Хюсне Йозер, е прекарала след земетресението 24 часа под развалините, преди да бъде извадена от спасителите.
"Ето с тази моя приятелка, която ми беше на гости, останахме под развалините на 7-мия етаж. Всичко беше като във филм на ужасите, но беше…истина."
"Трусовете дойдоха с оглушителен тътен. Видях как таванът на стаята се разтваря, точно както може да се види във филм. Но ние не гледахме филма, а преживяхме истината на опустошението" –разказва Хюсне.
Енергията ѝ е заразителна и в края на срещата ни вече съм уверена, че хората на Хатай ще преодолеят проблемите си.
"Ние се измъкнахме от смъртта. Това не е ли чудо! Има надежда, разбира се. Точно това ни прави още по-силни. Когато помагаме, надеждата не умира" – категорична е Хюсне.
Грижа и за животните!
Мрачното и усойно време видимо не се харесва и на групата от седем едри кучета, които ни следват и влизат заедно с нас в хангара, към който сме се запътили. Вътре служители започват да хранят животните, да ги галят и да им се радват. Това всъщност не е приют за животни, а отделът по "Образование, култура и социални дейности" в Антакия.
Бюрата на служителите са разположени край стените на помещението, в средата има огромни маси, които се използват за образователни курсове, а между всички мебели си играят бездомните кучета, които ни посрещнаха и последваха в сградата. Спокойствието на работещите е нещо нормално, обяснява директорът на общинския отдел Емине Атмаджа.
"Всички тук обичаме животните. Аз също отглеждам домашни любимци у нас. Преди земетресението уличните животни живееха много добре в Антакия и в района, защото за тях се грижеше бакалията, грижеха се хората от центъра, от чаршията. След земетресението те вече даже нямат и балкон, под който да могат да се скрият. Нямат къща, в която да се подслонят. Вали постоянно, дори да им дадем храна, те няма къде да я консумират. Нямат вече място за живот. Затова почнахме да се грижим първоначално за едно куче и сега са много повече."
Ако нямаш никого, имаш мен – с това отношение журналистката Сакине Алтай помага на хората в родното си място - град Хатай, и избира човечността пред кариерата. Има непоклатима увереност, че Хатай ще бъде изграден наново и в бъдеще градът ще бъде дори по-хубав отпреди земетресението.
"С тази увереност и мотивация сме силни и успяваме да ръководим този труден процес. Нашите сълзи вече изсъхнаха, избрахме да гледаме напред и да възстановяваме с общи усилия района си. Научихме и децата и младежите ни да са борбени, защото сме убедени, че тежките времена раждат силни хора! Бихме искали да приветстваме всички хора от България тук, за да усетят духа ни, а след пет години отново да дойдат, за да могат да сравнят и да видят напредъка ни."
С тези думи на надеждата от колегата- журналист поехме обратно към България, с горчивия привкус на видяното и успокоението от силата и духа на хората, преживели "бедствието на века".
Вижте и: Една година от опустошителното земетресение в Турция – I част
Снимки: Севда Дюкянджи, Мария ПетроваСърдечно поздравяваме президента Мая Санду за решителното спечелване на нов мандат за приближаване на Молдова към ЕС, въпреки огромните предизвикателства в навечерието на изборите. Това написаха от Министерството на външните работи в "Екс"...
В България малко се говори за канадската борба като престижен спорт, но пък страната ни може да се похвали, че е световна сила и неведнъж наши състезатели са ставали европейски и световни шампиони. Благодарение на спортисти като Пламен Димитров,..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика и борбата с климатичните промени. Партньори на събитието бяха Френският полярен институт..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..
В "България днес" на 5 ноември отново обговаряме политическата ситуация след извънредните парламентарни избори на 27 октомври...