Днес чуждоезиковата програма на БНР – "Радио България" – "говори" на 11 езика. През годините едни са добавяни, други са отпадали от общия брой…. Такава е съдбата и на предаванията на полски. Излъчвани са по "Радио София", както тогава се е наричало Българското национално радио, и от програма "Радио Варна" в морската ни столица, а днес дори невинаги се споменават в историческите хроники на БНР.
С нас се свърза радиолюбителят Ярослав Енджейчак от Полша, който ни помогна да съберем липсващата информация и свърши огромна работа по възстановяването на историята на незаслужено забравените предавания на полски език.
"Радиото ми е хоби. Живях в социалистическа Полша, тогава мнозина слушаха западни радиостанции, за да научат какво се случва в страната ни. Когато късовълновите радиостанции започнаха да закриват полскоезичните редакции, аз се заинтересувах от историята им, започнах да преглеждам стари вестници и списания, за да разбера, как са започнали да работят – разказва г-н Енджейчак. – В полския седмичник "Светът на радиото" се натъкнах на реклама на "Радио София" от 1946 г., откъдето разбрах, че радиото излъчва 10-минутни програми от България на полски език. Тогава започнах да търся информация за "Радио София" и да слушам тези предавания. Това беше преди 30 години."
Ярослав тръгва по следите на полските предавания. Свързва се с първите водещи и преводачи на полските програми на "Радио София" и "Радио Варна", с техните наследници, събира спомените на първите работещи в чуждоезиковите програми, води кореспонденция с БНР. Кои са те – тези хора от далечна България, говорещи толкова години на своя роден език?
"Първо се свързах с поляците в България. Тогава, през 90-те г. на миналия век, те прекрасно помнеха полските предавания на "Радио Варна", но никой от тях не помнеше предаванията на "Радио София". Те ме насочиха към стари поляци, останали в България след Втората световна война и чрез тях имах щастието да общувам с Ванда Смоховска-Петрова* и Антонина Панкевич-Щерева**. Тези две жени са подготвяли предаванията на "Радио София" на полски език от 1946 г. и са били първите водещи и преводачи. В свободното си време програмите е чела и близначката на Ванда – Зофия Пухлева***. Ванда ми разказа, че предавания на полски език е имало и преди тя да постъпи в радиото, може би от 1944 или 1945 г., но не успях да намеря точната дата на първите предавания на полски от София. Научих само, че ги е подготвяла Ядвига Николова."
По информация от 1946 г., предаванията на "Радио София" на полски език са излъчвани два пъти на ден: на къси вълни 32,9 от 21.20 до 21.30 ч. и на средни вълни 352,9 от 23.10 до 23.20 часа. Българското списание "Радиопреглед" от 1947 г. съобщава също, че всеки вторник в националната програма на Българското радио от 21.30 ч. се транслира и двайсетминутно предаване на полски.
"Радио София" излъчва на полски език сравнително кратко време – около 5 години, до началото на 50-те години на миналия век. Повече информация е запазена за полските предавания на "Радио Варна", благодарение на по-късните години на излъчване и в голяма степен на "Книга за Радио Варна" на Виолета Тончева, в която е включена и историята на ваканционните чуждоезикови предавания за туристите по Черноморието, в района на Варна, Златни пясъци и Слънчев бряг. "Добро утро, дами и господа! Тук е Радио Варна!" – това приветствие звучи дълги години на средни вълни 388 м или 773 кХц.
"Предаванията на "Радио Варна" излизат в ефир на полски език от 1966 до 1989 г. – продължава Ярослав Енджейчак. – Това радио е работило лятото, а предаванията излизат от 1 май до края на септември, а по-късно и до края на октомври. Във Варна са работили и журналисти от полското радио. Различни като съдържание – музикални, спортни, разкази за туристически забележителности, по различно време през деня те са половинчасови или едночасови, а през последните години са излъчвани две едночасови програми. Първите предавания подготвя журналистът от "Радио Варшава" Маржена Илиева, а водещата, която работи в "Радио Варна" най-дълго, цели 22 години, е Данута Лучак-Филчева****. А с тях и още много сътрудници, предани на своето дело и своите слушатели."
През април 1990 г. полската редакция на "Радио Варна" е закрита. След края на летния сезон замлъкват и останалите езикови редакции на морското радио.
Полската реч не звучи в българския ефир вече много години. В архивите на БНР в София и Варна няма записи от периода на дейност на двете полски редакции. Колкото до "Радио Варна", архивите най-вероятно са изгубени (ако изобщо са съществували) през 1997 г., когато радиостанцията се мести в нова сграда. Днес само благодарение на спомените, записани от Ярослав Енджейчак и Виолета Тончева, можем да се върнем във времето, когато БНР говореше на полски.
"Удовлетворен съм, че в някаква степен успях да спася от забрава фрагмент от историята на полско-българското радио. Моето изследване "Полските думи в българския ефир" все още не е публикувано – казва Ярослав Енджейчак. – И мисля, че вашите слушатели или читатели могат да помогнат в попълването на тези бели страници, да добавят нещо към тази история. Може би има хора, които помнят тези предавания от Варна или София, защото гласовете на много от авторите, радиожурналистите, подготвяли тези предавания, завинаги са замлъкнали в ефира. От тяхната работа останаха само бледи следи, които се опитвам да спася от забрава."
На 16 февруари "Радио България" отбелязва своята поредна годишнина. Затова ще завършим нашия разказ за предаванията на полски език оптимистично. Как се развива нашата програма и продължава ли да пленява своите слушатели и читатели?
"Днес "Радио България" изглежда съвсем различно от преди 30 години, когато започнах да слушам вашите предавания на английски и руски език – отговаря Ярослав Енджейчак. – Много радиостанции, макар че съществуват и сега, вече не излъчват на къси или средни вълни, но днес имаме интернет. Там няма смущения, ние можем да слушаме и да четем "Радио България" по всяко време. Мисля, че вие изцяло се адаптирахте към изискванията на съвременния свят и че развитието на такива средства като радиото върви в правилната посока. А по случай вашия празник ви желая много приятни контакти с получателите на плодовете на вашия труд. Мисля, че още много години "Радио България" и "Радио Варна" ще говорят със слушателите от целия свят."
*Ванда Смоховска-Петрова (30 юни 1919 – 20 юни 2011). Преводач в Министерството на информацията на България, съпруга на тогавашния програмен директор на "Радио София" – Чудомир Петров. Кореспондент на Полското радио в България. Преподавател в Полския културен център и Института за чужди езици в София. Известна е като преводач на трудовете на римския папа Йоан Павел II.
**Антонина Панкевич-Щерева (23 март 1915 – 24 януари 2001). Магистър по история, съпруга на проф. Петко Щерев. Пръв директор на Полския културен център в София. Съавтор на книгата "Пътеводител на България", 1975 г.
***Зофия Пухлева. Близначка на Ванда Смоховска-Петрова. Съпруга на консула на България в Полша Трифон Пухлев. По време на работата си в радиото е студентка по стоматология.
****Данута Лучак-Филчева (2 февруари 1944 – декември 2009) г. Преподавател по полски език в Центъра за полска култура в София. От 1969 и до закриването през 1990 г. е водещ, преводач, репортер, редактор и ръководител на полската редакция на "Радио Варна".
За създаване на този материал са използвани следните източници:
Интервю на Ярослав Енджейчак за Десислава Семковска, "Радио България"
"Полските думи в българския ефир" на Ярослав Енджейчак
"Книга за Радио Варна" на Виолета Тончева
Цялото интервю може да чуете на руски език ТУК.
Архивните снимки са любезно предоставени от Я. Енджейчак
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..