Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радио България при българите в Албания

Българите в Гора пазят езика и културата си, но имат нужда от подкрепа – I част

На гости в горанското село Църналево

13
Снимка: Красимир Мартинов

Българите в Албания, признати за национално малцинство през 2017 г., живеят както в по-големите градове на страната, така и в по-малки населени места, някои от които разположени в труднодостъпни планински райони. Такъв е случаят със селата в историко-географската област Го̀ра, недалеч от общинския център - град Кукъс, Северна Албания. Това са Борие, Орешек, Църналево, Оргоста, Кошарище, Запод, Пакища, Очикле, а най-голямото от тях е Шищевец – с около 1500 души население. Екип на „Радио България“ посети село Църналево. Някои го наричат Църнолево, а на албански е Cërnalevë. 

Джамията в Църналево

За да стигнем до селото поемаме на североизток от Кукъс – град с население от около 17 000 души. Който е посещавал Албания с автомобил, се е уверил в качеството на пътното строителство. За да се качим до Царналево, обаче, се отклоняваме от добре асфалтираното шосе и, поемаме по тесен и необезопасен черен път. С лек автомобил едва ли бихме успели и затова сме благодарни на нашите домакини, че ни помогнаха с превоза. 


В село Църналево ни посрещат кметът и учителите от местното училище. Кметът Хюсенай Махир разказва, че джамията е ремонтирана преди около година, а сега е ред на училището и на пътя до селото, за което търсят помощ и от Албания, и от България. В Църналево живеят 255 души в 50 къщи. До града има транспорт веднъж на ден. Сутрин, в 7:00 часа, тръгва т.нар. комби (местната маршрутка), а следобед около 15:00 часа се връща. Изпуснеш ли я, замръкваш долу – казва кметът.

„Тежък ни е животът. И пътят ни е тесен, което е голям проблем. Никой не дава пари. Ако държавата оправи пътя, хората ще идват тук, а местните ще могат спокойно да прекарат материали и да ремонтират къщите си или да строят нови“. 


За да качат строителни материали в селото, хората в Църналево използват основно коне. Затова и трудно се правят ремонти, а от ремонт се нуждае училището. Учениците наброяват 150. Счупени прозорци и врати, остаряло оборудване, липса на изолация и студени помещения. Това видяхме в края на октомври м.г., когато посетихме мястото. Също тогава екип на българското посолство и на българското дружество „Българите в Албания“ направи опис на най-належащите проблеми. 

Една от учебните зали преди реконструкцията

Месец и половина по-късно е направен частичен ремонт на училището, като изцяло са подменени вратите и прозорците, доставени са и нови отоплителни уреди. Така и родителите, и учителите са много по-спокойни за децата, които вече не мръзнат и получават знания при малко по-добри условия.

Сградата на училището в Църналево след ремонта

Учителите в местното училище са предимно млади хора. Трима от тях очакват да започнат магистратура в България, като целта им е след това да пренесат наученото при семействата си в Гора. Впечатли ни тяхното чувство за дълг пред общността.

Алекс Лукови е на 28 години, роден е в Църналево и е напускал селото само веднъж - когато е бил студент в Тирана. Алекс има брат и четири сестри, но всички те живеят далеч от родното си място. Единствено той е останал тук, с майка си. „Животът тук е не е лесен“ – споделя ни той:

„Но в селата е така. Има и тежко, има и хубаво. Природата е чудесна и ти пълни душата. Лошото е, че няма болнично заведение. Докато извикаш помощ, докато дойде, човекът може и да свърши“.

Алекс Лукови

Младият Алекс в момента е учител по математика и рисуване в началното училище „Ремзи Джаферай“. Преподава на деца от 6 до 9 клас: 

„Повечето ученици са от селото, но има и такива от по-отдалечени места. Идват на училище пеша. Помежду си и вкъщи децата говорят на български, а в училище учат албански. Хората тук се занимават с производство на боб, картофи и такива неща. Отглеждат и животни, но много по-малко от преди“.

Едно от училищните табла в Църналево

Почти целият живот на Алекс е преминал на село, а в България никога не е идвал. Затова, с още няколко други учители е кандидатствал за обучителна програма по български език и му предстои дългоочакваната среща с България. След България, младият учител ни казва, че смята да се върне отново в родното си село, за да помага в развитието му.

“Това е нашето място. Всички си го обичаме, но почти всеки търси по-добър живот. Ако нещата тук се подобрят, никой няма да иска да напусне“ – убеден е Алекс.


Следва продължение…

Вижте още:

Снимки: Красимир Мартинов

По публикацията работи: Красимир Мартинов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Във вълшебния свят на "Вазовчетата" и българския език в Париж

"Мястото във Франция, в което заедно чертаем на български бъдещето на нашите деца" – така преди година с пост в социална мрежа Янета Димитрова определи своето работно място – българското неделно училище "Иван Вазов" в Париж. То е едно 396-те родни..

публикувано на 21.02.25 в 06:15

Заради зимната обстановка не се препоръчват пътувания до Истанбул

Министерство на външните работи препоръчва на българските граждани, които желаят да посетят Истанбул, да отложат планираното пътуване, освен при крайна необходимост, до нормализиране на метеорологичната обстановка.  На страницата си Ситуационният..

публикувано на 20.02.25 в 12:51
Снимка: Министерство на образованието в Молдова

Българският посланик в Молдова посети училища и университети в Гагаузия

Посланикът на България в Молдова Мая Добрева посети училища и университет в Автономно териториално образувание Гагаузия, по инициатива на Министерството на образованието на Молдова, предава БТА. Посланикът обсъди с учениците и студентите европейския..

публикувано на 19.02.25 в 13:29