По последни данни  търсенето на вино се разраства с ускорени темпове на глобалните пазари. Като причина се посочва предпочитанието на клиентите към устойчиви и екологични напитки.А във винения сектор се наблюдава и нова тенденция – за интегриране на модерни технологии и подобряване на качеството, както и засилване на електронната търговия. Не на последно място и тук навлиза изкуственият интелект и блокчейн технологиите при търсенето и предлагането в световен мащаб.

На този фон обаче, България – страна лидер в производството и износа на вино през 80-те години на м.в., сега се превръща във вносител, заради високата себестойност на родната бутилирана продукция, както и слабата консумация на вино в страната ни. Нивото у нас е много под средно европейските – в България се пада средно по 23 литра на човек за година, докато в държави като Италия, Испания и Франция консумацията на вино е над 40 литра годишно (данни за 2022 г.). Според наблюдатели на пазара у нас се употребяват много повече спиртните напитки, което се отнася до нашата култура на потребление и липсата на информационни кампании, насочващи вниманието към виното като традиционна и благоприятна за здравето напитка.

За 20 години производството на българско вино се е свило наполовина – до 80 млн. литра. Вносът обаче расте и в парично изражение продажбите надхвърлят приходите от износа на българско вино в чужбина. Само за сравнение, съседната на нас и по-малка по площ република Северна Македония, за година изнася 4 пъти повече винена продукция в сравнение с България. Бутилираното българско вино става все по-неконкурентно на чуждия пазар най-вече заради високата си цена и отдавна е отстъпило територия на големите европейски производители и на тези от Новия свят.

На фона на данните за все по-свити обеми винопроизводство, броят на малките винопроизводители у нас расте и вече надвишава 350. Появяват се все нови малки бутикови изби, които предлагат качествено вино със заявки за челна позиция на Балканите. Така те създават добра предпоставка за развитие на винен туризъм в България. Това не отменя проблемите в сектора, а фокусира погледа към лозарството и винарството като неизменен поминък, без който не може нито традиционната ни култура, нито дори съвременния бит на българина.

За виното по нашите земи може да се разказва много, а винените маршрути из Тракийската низина ни отвеждат в с. Брестовица, което с гордост носи приза "Винената столица на България". В Тракийска низина са концентрирани повечето от червените сортове грозде, отглеждани в България – сред тях е прочутият Мавруд, но и по-рядко срещаните Рубин и Памид.

Брестовица е с население от около 4 хил. души и е едно от най-големите села в Пловдивска област, намира се само на 17 км от града. Там е и една от най-старите лозаро-винарски кооперации в България,  основана през 1908 г.. През 30-те години на м.в. кооператорите от Брестовица изграждат собствена изба, направена по проект на френски инженери. Тя е запазена и до днес и представлява класическа френска наземна изба.

Доста превратности има в историята на брестовишката изба. Първо е национализирана през 40-те години на м.в., а след промените у нас е върната на местната кооперация. В скоро време сградата на избата ще бъде поетапно реновирана, но и в момента тя продължава да функционира в същия вид, в който е била изградена преди 90 години. "Ние се опитваме да развиваме в Брестовица и винен туризъм. Затова планираме да построим нова и по-голяма дегустационна зала и магазин в избата, за да продаваме собственото си вино" – казва Красимир Патишанов, председател на лозаро-винарската кооперация "Брестовица":

"Това е сегмент от винарския бизнес, който има огромен потенциал и тепърва, заедно с колегите от Брестовица и региона, се опитваме да развиваме винен туризъм. Правили сме винени маршрути, карти с очертан път на виното, който свързва Пловдив с винарските изби от околността и с Родопския край. Философията на нашата изба е да се фокусираме върху традиционните български сортове – наша стратегия от десетилетия и затова основните сортове, които развиваме тук са Мавруд, Рубин, Памид.

Преди 13 години се заехме с мисията да възродим този традиционен български сорт – Памид, и през последните години вече имаме последователи и други изби вече произвеждат Памид. Други характерни за района сортове са Мискет, Димят и т.н. Но естествено залагаме на комбинирането на местни със световно популярни сортове, от които също има много лозови насаждения в нашето землище. Регионът ни е популярен най-вече с висококачествените червени вина. Също имаме и Музей на виното в Брестовица. По инициатива на винарските изби, кметството и Министерството на туризма, селото ни официално е регистрирано като Винената столица на България."

Възрастните хора в Брестовица помнят как преди 80 години в селото е имало 25 хил. дка лозя. В момента те са не повече от 15 хил., като немалка част от тях са десертни сортове. В годините е имало политика и за умишлено изкореняване на лозята, но поне в Брестовица винопроизводството е в разцвет. Хората се връщат към типичния поминък за селото, засаждат се нови лозови масиви и няма семейство, което да не разполага със свое лозе и с домашно вино в избата.  

Брестовишкото вино вече е познато на 4 континента – в Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Всяка година се представя и на престижното изложение в Дюселдорф (Германия), където има специален подбор на участниците (провежда се от 10 до 12 март).

"Преди години заложихме на развиващите се пазари в Китай, Япония, Виетнам. Там са основните ни клиенти – пояснява Красимир Патишанов пред Радио България. –  Но през последните години ограниченията около пандемията и разразилите се войни създават неблагоприятна обстановка като цяло. Надеждите ми са нещата да се нормализират съвсем скоро и търговията с вино, изобщо световната търговия, да влезе в нормално русло. Всяка година износът е различен, зависи от реколтата и от пазарите. Преди пандемията стигахме продажби до 70-80 хил. бутилки годишно и то само в Китай. Надявам се българското вино да има бъдеще на тези пазари, защото ако успеем там, ще има успех и целият винен отрасъл в България."

Снимки: facebook.com/brestovitsawinery.eu, Pixabay