Карoл поп де Сатмари е унгарец от Клуж в Трансилвания. Роден е през 1812 г. Син е на пастор от благороднически род. Учи в академията по изящни изкуства във Виена. Но не завършва. Отдава се на пътешествия. Обикаля Европа. Няколко пъти преминава Карпатите и се установява в Букурещ - столицата на Влашко, разказва Михайлова. Бил е много елегантен и приятен събеседник, владеел е няколко езика. Скоро се прославил като автор на портрети, пейзажи и е назначен за придворен художник. Увлича се по фотографията. През 1850 г. отваря първото фотографско ателие в Букурещ.
На 65 години, доста преклонна възраст за военен кореспондент, Сатмари отива да отразява Руско-турската война, която е освободителна за България и носи независимост на Румъния от Османската империя.
"През 19-ти век се появяват и първите илюстровани списания, особено много през 40-те и 50-те години, и всички те изпращат свои кореспонденти на фронта. Доколкото знам е имало около 80 кореспонденти, причислени към двете страни. Най-много са били английските. По това време Сатмари освен придружаващ краля и румънската войска е бил нает като официален кореспондент на немското издание „Illustrierte Zeitung“, като през цялото време на войната той им изпраща скици от основни места на сраженията или това, което му се е сторило интересно. Изпраща много такива скици и снимки на едно английско издание – „The Illustrated Londn News“, където всъщност намираме в броя от януари от 1878 г. едни много интересни изображения от Плевен."
Сатмари е един от малкото кореспонденти, който е присъствал на предаването на Осман паша и падането на обсадения Плевен. След провала на щурмовете през есента на 1877 г., повечето журналисти губят интерес и се оттеглят. Но на изображенията, направени от Сатмари, се виждат гладуващите османски войници в града, което принуждава гарнизона да се предаде.
"Да, освен че губят интерес, фотографите не са имали и достъп. Защото това се смята за много важно стратегическо стълкновение. Сатмари има щастието или, как да кажа, благоволението като придворен фотограф и художник да придружава румънската армия и румънския княз през цялото време на сраженията, така че е имал директен достъп до събитията. Той е очевидец на тях от натура, непосредствено, което за нас е много важно. Защото ако при художествените изображения има някакъв елемент на художествена субективност, то снимката е точно отражение на някакъв момент. Като добавим и че той е бил много добър в това, което прави, неговите изображения и снимки от това време са безценни за нашата история."
Веднага след края на Руско-турската война в Букурещ е отпечатан албум с фотографии на Сатмари, наречен "Souvenir des Razboiul 1877 – 78" ("Спомени от войната 1877 – 78"), с 50 снимки. Смята се, че сред тях има и на Франц Душак, негов ученик, който също снима по време на войната.
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..
На 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на България. След най-дръзкия самостоятелен акт в българската история – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, българите отново демонстрират силата на единството и вярата в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..