От години работодателите в България изпитват недостиг на високо и нискоквалифицирани кадри. По данни на Българската конфедерация по заетостта, само за 30% от отворените позиции на трудовия пазар могат да се намерят подходящи хора. Като водеща причина от Конфедерацията посочват, че населението у нас застарява, а младото поколение още не е готово или не иска да излезе на трудовия пазар. Голяма част от тях са презадоволени от своите родители. Като феномен се посочва и групата на навършилите 40 години, които също разчитат на родителите си.
Немалка е и миграцията на трудоспособното население от България към по-богатите държави в Европа, привлечено от по-добрите условия на труд и по-високите възнаграждения. Дисбалансът между търсенето на кадри и предлагането трайно се е настанил в България – коментират специалистите.
Единственият и засега недобре оползотворен начин за вливане на работна сила в българската икономика, е чрез привличане на кадри от чужбина. Само за 2023 г. общият брой на хората, идващи от държави извън ЕС и получили разрешение за работа в България, е над 23 хил. Всяка година един от най-големите синдикати в България – КНСБ, събира данни и прави проучване върху трудовата миграция и нейната роля в трудовия пазар на страната ни. Според доклада на синдиката се очертава една много пъстра картина на националностите, от които идват новонаетите служители.
"През миналата година са получили разрешителни за работа у нас много хора от Украйна, Узбекистан, Киргистан, Турция – държави, които са по-близко разположени до България. Впечатление прави и големият брой на новонаети от фирмите хора, идващи от по-далеч – като Бразилия, САЩ, Непал, Тайван и др." – казва в интервю за Радио България Атанаска Тодорова, синдикален експерт в сектор Пазар на труда, трудова миграция и мобилност. По думите ѝ, става въпрос за хора, наети във всички сектори, но най-много се търсят служители за нискоквалифициран труд, каквито вече липсват на родна почва.
"Когато говорим за граждани на трети държави и техния достъп до пазара на труда, трябва да обърнем внимание, че имаме повече от 9 режима, които позволяват на тези граждани да работят тук. Имаме краткосрочна заетост и дългосрочна заетост. Що се отнася до краткосрочната заетост по сектори – 11 хил. са били назначените в туризма, около 400 човека са в селското стопанство, близо 300 са наети в животновъдството през 2023 г. Когато говорим обаче за дългосрочната заетост, ще видим, че изключително голямо количество са онези, които са в строителството и именно там са гражданите от Турция. Те са в най-различни сфери на строителството – жп, шосейно строителство, включително и такива, които работят на строежа на метростанциите при дълбоките изкопни работи. Така че строителството е на първо място, на второ място се извежда онази категория работници, които са в промишлеността – преработваща, шивашката промишленост. Ръстът на чуждите граждани, които са дългосрочно заети в България е 66% за една година" – обобщава Атанаска Тодорова:
"Висококвалифицираните работници са с т. нар. "Синя карта на ЕС" за продължително пребиваване и работа – тя е издадена за 1371 работещи през предходната година - посочва експертът и обяснява, че тези разрешителни са с опция за работа до 5 години, като това е и най-дългосрочната заетост за граждани от трети страни в държави като България. За сравнение трудовите разрешителни за строителството и промишлеността се издават за срок до 1 година. "Синята карта" е за високо квалифицираните специалисти, които са учили минимум висше образование. При тях особеното е, че по закон остават в България задължително 1 година, но след това, с това разрешително на ЕС могат да отидат където искат в Европа.
"През изминалата година близо 40% от получилите разрешение за пребиваване и работа още през първите 6 месеца напускат България и отиват в други европейски държави. Проблемът с недостига на работна сила и осигуряването ѝ от държави извън ЕС е свързан с това, че работодателите не могат да задържат новодошлите работници в България. И тук трябва да се помисли много добре, какво може да предложи работодателят, особено в категорията на краткосрочно наетите работници, защото при тях възнагражденията се оказват най-непривлекателни, като същото важи и за българските работници. Например в туризма те се наемат с доходи, близки до минималната работна заплата. В строителството пък може доходите да са и по-високи, но там условията на труд не са задоволителни. Така че, въпреки големия брой разрешителни за работа, издадени на чужденци през 2023 г., голямото предизвикателство остава в заплащането на труда, или как работодателите ще успеят да задържат тези свои работници. А една от целите на икономическите мигранти е да могат да издържат семействата си в родината. Същото както при българите, които работят в чужбина – те мислят как да изпращат пари към България", казва Атанаска Тодорова.
Снимки: freepik.com, БТА, архив, get-workers.eu
Пистите в трите големи зимни курорта на България – Боровец, Банско и Пампорово, са добре заснежени преди официалния старт на сезона, предава БГНЕС. Сезон 2024/2025 ще бъде открит в Боровец на 15 декември. Добра основа от сняг е натрупала в..
Отборът на Втора английска гимназия в София "Томас Джеферсън" спечели Шестото европейско състезание по право за ученици, което се проведе в Румъния, съобщи Министерството на образованието. На състезанието ученици правят симулация на съдебен..
Външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски бе изслушан в комисията на Европарламента по външни работи. Той заяви, че някои от най-хубавите му спомени са от България, но обвини София, че спира евроинтеграцията на Скопие. Евродепутати от..
Оцеляването на милиони хора по света, живеещи в условията на войни, глад, болести и безмерно отчаяние, ежедневно е поставено на карта. Нерядко..
Председатели на Общински съвети от Кюстендилска област се събраха на граничната гара Гюешево, за да декларират желанието си за ускорено..
Тази вечер за първи път пред родна публика оперната прима Соня Йончева представя рецитала си „На една звезда“ в зала „България“. Концертът е част от втория..