Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любопитно от България: Бяла писана посреща пътниците на видинската жп гара

4
Снимка: Радио Видин

Има един перон, на който самотниците и влюбените с разбити сърца се чувстват приети. Щом стъпят на твърдата земя, насреща им върви сърдечен “посрещач” – без претенции да види тъй дълго критата усмивка. Достатъчно му е да се поспрат, за да отърка бялата си козина.

Котето от видинската железопътна гара няма тъжната съдба на японското куче Хачико, което години наред напразно чака стопанина си да слезе от влака. Когато е съвсем малко, то избира оживеното място за свой дом, а служителите и пътниците във Видин се грижат да не остава без милувка и питателна храна.

“Появи се миналата година някъде през лятото – спомня си служителят на гарата Десислав Стойков. – То е добро и дружелюбно, даже влиза и в чакалнята. Обича да си играе с всички хора, не да бяга от тях и те си го харесват. Радват му се, хранят го.”

Пухкавата принцеса на видинската гара отговаря на различни имена – от Боянка до Розамунда. Бързо се превръща в любимка на служителите, които се редуват в осигуряването на храна. Една дама пък купува къщичка и редовно навестява животинчето с провизии в ръка. Като всяка себеуважаваща се котка обаче и Боянка-Розамунда предпочита да спи в най-обикновен кашон.


Когато не е заета със сън или обяд, "госпожицата" заема любимото си място в чакалнята и протяга ласкав нокът към купуващите билети пътници. За наблюдателница й служи автоматът за кафе, от който властва с господарски вид. Всеки, взрял се в нейните очи, твърди, че погледът й е човешки.

“Тук, на гарата, много хора седят по пейките, а котето минава покрай тях и се закача – разказва Десислав Стойков. – На влак все още не е е качвало и засега обикаля единствено в района. Много е гальовно, симпатично и всички му се радват. Някои му носят котешки консерви – от малките, които много харесва. Като ги усети и веднага скача. Ние също му купуваме, веднъж един ще донесе, на другия ден – друг. Досега не е оставало без храна.”

Бялата котана вече се е сраснала с видинската гара. Посреща и изпраща пътниците, понася с търпение дори най-любвеобилните им пристъпи, разхожда се с навирена опашка. И с изпитателен поглед изучава преминаващите – дали не очаква някого? Ако все пак един ден се хвърли в нечии прегръдки, избраният със сигурно ще прочете посланието в човешките й очи.

Текст: Диана Цанкова (по репортаж на Изабел Борисова от Радио Видин на БНР)






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

В системата на образованието прозират и болните места на обществото ни

След първия учебен ден за учениците в България – 15 септември – идва ред да започне новата учебна година и за студентите, тъй като повечето висши училища у нас отварят врати на 1 октомври. В този промеждутък от около две седмици можем да..

публикувано на 24.09.24 в 11:10

Как българин от Врачанско може да се окаже най-дълго живелият човек на земята

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията – наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните и фамилни връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като хора – в това е убеден гл. ас. Росен Гацин от Института по..

публикувано на 24.09.24 в 10:05
Даровете на есента

Есента подарява още един топъл и слънчев ден

Във вторник  ще е слънчево. От запад облачността, отначало висока, привечер и средна, ще нараства. Минималните температури ще са между 7 и 12°, в София 8°. Максималните ще са от 25 до 30°, в столицата ще е 25°.  По Черноморието  ще е слънчево..

публикувано на 23.09.24 в 17:31