От 14 до 16 март в Лисабон, Португалия ще се проведе форум за българското образование зад граница. Експерти в областта, представители на държавни институции, учители от български училища в чужбина ще обсъждат иновативните методи, по които дисциплини като История и География на България могат да станат по-лесно възприемчиви и по-атрактивно поднесени на учениците в неделните ни училища по света, голяма част от които са родени извън пределите на родината.

• Форум в Португалия обсъжда иновативните методи на преподаване в неделните ни училища зад граница

Зад организацията на форума в Лисабон застава Министерството на образованието и науката, а патрон е вицепрезидентът Илияна Йотова. Което може да се възприеме и като своеобразна заявка, че държавата работи по осъвременяване и адаптиране на учебното съдържание, предназначено българските деца зад граница – въпрос, който не от днес е във фокуса на обществените дискусии. 

В интервю за Радио България доц. д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), заявява, че заедно с колегите си очаква с нетърпение да бъдат обявени за обществено обсъждане новите учебни програми, върху които се работи.

"И другият много сериозен въпрос засяга езиковата интеграция на деца, постъпващи в българската образователна система от чужди образователни системи – продължава доц. Любенова. -  Това е друга кауза, върху която много сериозно АБУЧ работи, защото до този момент нямаме нужните инструменти и нямаме нужното законодателство, което да направи прехода между различните образователни системи плавен. Става въпрос за деца, които са в задължителна училищна възраст и постъпват в българската образователна система от чужди образователни системи - нямаме унифицирани тестове, нямаме унифицирано законодателство, нямаме диагностика, с която да се види какви са езиковите компетенции на децата и на какво ниво е владеенето на езика".

Приемът във висши училища също е сериозен проблем за учениците от чужбина, имащи българско гражданство. 

"Много от образователните системи по света приключват 12 клас в средата на лятото, дори някои ученици получават своите дипломи чак през септември - обяснява доц. Любенова. - Това прави невъзможно записването в български висши училища, защото при записване трябва да представиш диплома за средно образование. Въпреки че процесът в момента е много по-облекчен, за което сме се борили в продължение на години, той все още затруднява децата - трябва да имаш легализиран превод на дипломата си, в много от държавите – апостил, след това - да минеш за легализация на образователна степен през регионалното управление и чак тогава можеш да постъпиш в университет. Приемът в българските университети обикновено е в началото на юли, а предварителните изпити са малко по-рано. За много от децата това е сериозен проблем и те изтървават сроковете, което ги отказва от това да продължат своето образование в България. Никой не иска да загуби цяла една учебна година - нито родителите, нито децата". 

Създаване на предпоставки за успешно продължаване на образованието в България при завръщане в родината е и цел на националната програма "Роден език и култура зад граница" на МОН. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ работи по нея чрез обучения за усвояването на дигитални компетенции от преподавателите в българските неделни училища в чужбина.

"Избираме преподаватели, които са специалисти в определената област, като гледаме повечето от лекциите действително да са с практическа насоченост – обяснява ни доц. Адриана Любенова. - Пловдивският университет винаги е подпомагал дейността на училищата - както финансово, така и логистично - за провеждането на конференции и форуми. По време на пандемията проведохме конференция онлайн за учителите зад граница, издадохме сборник с докладите с абсолютно безплатен достъп в интернет. С каквото можем помагаме".

Сериозен проблем, който изисква целенасочени действия от страна на държавата, е отпадането на децата от българските неделни училища в гимназиален етап. Спирачка за това би било признаването на българският език за матуритетен.

"Чрез Асоциацията на българските училища зад граница и благодарение на Боянка Иванова от училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, българският език вече е признат за матуритетен в 13 щата на Америка. Заслуга за това имат и усилията на Иван Анчев, докато беше консул и на Даниела Сиракова от външното ни министерство. Ние се борим и в Европа българският да бъде признат като матуритетен, което ще повиши интересът на децата да го изучават в гимназиален етап. Имаме обещанието и от вицепрезидента Илияна Йотова и от различни държавни институции, че това ще е приоритет при разглеждането на двустранните договори. Но, за съжаление, в Европа все още нямаме такъв успех, въпреки че българският е официален език в Европейския съюз. Но пък е от т.нар. малки езици, което е дискриминиращо неприятен термин".   

Какво послание ще отправи АБУЧ към участниците във форума в Лисабон и към държавата, която пише правилата за работа с българските деца зад граница?

"Може би, по-сериозно да се погледне на разработването на новите учебни програми за българските училища в чужбина, да бъдат адекватни - не само заради това, че децата са в чужбина, но специално когато става въпрос за език, би трябвало да бъдат съобразени с езиковите характеристики на държавата, в която децата пребивават."

Проблемът е както за т.нар. стари български общности зад граница, така и за новите – уточнява доц. Адриана Любенова. На въпроса ни можем ли да осигурим достатъчно учители, които да преподават на съвременен български език на деца от онези места по света, в които българският е запазен в по-архаична форма, като една Албания, например, тя отговаря така:

"Това е на много места, не само в Албания - казва тя. - С този проблем се сблъскват и бесарабските българи в Молдова и в Украйна, тъй като това е българският език, който се говори в семейството, който е предаван от поколение на поколение. Българската държава изпраща учители в част от старите ни общности, но проблемът е и с новите общности. Защото, макар да говорим за нови общности, те са зад граница от няколко десетилетия. Така че, това разделяне на стари и нови общности, което продължава да бъде регламентирано и спрямо законите, е малко странно. Защото когато имаме второ поколение, родено зад граница, то не може да се нарича нова общност. По неофициални данни, защото ние наистина нямаме официални данни, над 3 милиона българи в момента живеят извън рамките на държавата. И трябва да има целенасочена държавна политика".