Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Бежанци" – история за прогонените и спасените в България

16
Снимка: БТА

Бягство от родния дом и родната земя и дългия път през чуждото и непознатото – съдбата на всички бежанци е сходна през годините, а причините са все едни и същи. Хората биват прогонени заради война или  религиозни убеждения, заради националност и нови държавни граници, заради държавна политика или пък заради политически възгледи. Дългата история на хората, които бягат в търсене на безопасно място за нов живот представя изложбата "Бежанци" в Националния етнографски музей в София. Макар повод да е честването на 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), тя показва другото лице на героичните събития, свързани с освободителните борби на българите.


Преселението на бежанците е свързано с много болка, с големи травми, които остават във фамилната история поколения наред. Битът и неволите на бежанците са представени чрез архивни снимки с техните лица, с керваните от хора, тръгнали пеш с цялата своя покъщнина. По пътя губели не само своето имущество, но нерядко и живота си.


"Изложбата засяга и темата за това, как тези бежанци са посрещнати на новото място, още повече, че XX в. неслучайно е наречен "векът на бежанците", защото бежанските вълни по това време са много" – казва гл. ас. д-р Милена Катошева от Националния етнографски музей:  

Милена Катошева
"Не само след Илинденско-Преображенското въстание, а също след Балканските войни, след Първата и Втората световна война, така че проблемът е много голям. Когато бежанците се установяват на новите места, те пренасят и топонимията от родните си градове и села. Така в София се появяват улици с имена "Прилеп", "Охрид", "Дрин", бул. "Даме Груев", "Мара Бунева" и т.н. В изложбата има снимки на такива места не само от София, но и от Пловдив, от Бургас. Ценна е и карта, която показва всички бежански потоци, тръгнали към вътрешността на България. На нея се вижда, че се преселват хора от всички земи, останали след войните извън пределите на България. 


Първите бежанци тръгват непосредствено след Руско-турската освободителна война, следват вълни през 1913 г. и 1922 г. В изложбата са подредени 4 тематични витрини, едната насочва вниманието към прощаването с родния край, тръгването и напускането на родните места. Взимали са най-необходимото, тръгвали са с всичко, което могат да спасят. Издирихме и потомци на бежанци, наши съвременници, които да разкажат спомени на техните родители от времето на тяхното преселване. Във видео залата може да чуете от първо лице фамилните истории."


Посрещането на бежанците от местните като цяло не е било радушно – казва още д-р Милена Катошева. Прииждащата вълна от нови хора, които няма къде да живеят, е възприемана като проблем от местната общност. Например за Шумен има покъртителни спомени, как бежанците там стоят в покрайнините на града без покрив над главите си. А с идването на зимата те прокопават землянки, за да се скрият от студа заедно с животните, които са им останали. "Много тежко е било и са минавали години, докато и държавата успее да обърне внимание на техния проблем. Предоставен е бежански заем и земя, но това е станало много след тяхното пристигане тук" – припомня уредникът на изложбата и продължава:

"Обръщаме специално внимание и на благотворителната дейност от това време. Специално табло е посветено на делото на предприемача Александър Георгиев-Коджакафалията, наричан "бащата на Бургас". Той дарява много земя и благодарение на него се построява цял квартал за бежанци от Одринско. Това не е единственият случай за такава благотворителна дейност. 


В изложбата има и витрина, посветена на ирландеца Пиърс О'Махони – благородник, филантроп и виден българофил. Той пристига в София през 1903 г. със съпругата си и създава сиропиталището "Свети Патрикий" за деца сираци от Македония и Одринска Тракия. Впоследствие тези деца са осиновени от Пиърс О'Махони, взимат неговата фамилия и получават солидно образование. Сред възпитаниците му са видни личности от началото на м.в., сред които лекари, бойци от армията, учени, юристи и пр. 


В изложбата могат да се видят униформите, които са имали осиновените от О'Махони деца. Те наподобяват народната носия от Дебър (днес в Северна Македония). Дори на снимките самият О'Махони е облечен в дебърската носия. Той е бил близък с Уилям Гладстон, заедно защитават българската кауза в британския парламент след потушаването на Априлското въстание в Османската империя. От Гладстон разбира и за трагедията на бежанците след Илинденско-Преображенското въстание. Любопитно е, че при дипломирането си всяко дете от сиропиталището е получавало по един куфар, наричан "куфара на татко Пиер", в който той е слагал всичко най-необходимо – по два ката дрехи и обувки, за да могат на първо време децата да бъдат осигурени."

В Националния етнографски музей са изложени и снимки на т.нар. "шаронски къщи", строени по модела на Рьоне Шарон. Той е комисар в Обществото на народите, който предлага специален архитектурен модел,  за да могат да бъдат настанявани по две семейства на бежанци в къща с общо преддверие. Били са направени от естествени материали, но запазените до наши дни са съвсем малко.

Снимки: Гергана Манчева, БТА

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Харман кая

Древните структури Харман кая и Асара в Източните Родопи "проговарят" с помощта на лидар

За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар...

публикувано на 25.04.24 в 11:45

Д-р Стайко Стайков поставя основите на климатологията в България

След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в..

публикувано на 24.04.24 в 06:55

На 22 април започва еврейския празник Песах

След залез слънце (17 ч.) на 22 април започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Като дата празникът е променлив и настъпва след 14-ия ден от пролетния месец нисан, започващ след пролетното равноденствие при появата на първия сърп..

публикувано на 22.04.24 в 10:56