Едва ли има момче, което да не е пожелавало да стане космонавт. Макар и по-рядко, такива стремежи имат и момичетата. Сред тях е и пътешественичката Изабела Шопова, чийто най-голям герой в детството е Юрий Гагарин. Жената описва пътуванията си и в книги, в които разказва за живота в Австралия, Нова Зеландия, Антарктида, а последната ѝ творба "Приказки от горната и долната земя" e за места, на които не е прекарала дълго време. Поводът да поговорим с нея е един експеримент, който все още не е описала в книга, но той е не по-малко интригуващ от живота ѝ досега. Макар и на Земята, Изабела става част от мисия, която максимално реалистично пресъздава живота на астронавтите в космоса. Докато е в своеобразната космическа станция, разположена в пустиня в американския щат Юта, българката успява да докаже, че космонавтите могат да си направят кисело мляко от лиофилизирани млечнокисели бактерии. Технологията на прочутата българска храна не е сложна, но изисква контролирана температура – предизвикателство, което сънародничката ни преодолява с нестандартни идеи:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Изабела Шопова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Да бъде избрана да участва в "космическата" мисия е същински празник за Изабела, тъй като се надява на подобна възможност от години. Първи опит да се включи прави през 2015 г. на канадския остров Девън, който се намира отвъд полярния кръг. Тогава попада в списъка с полуфиналистите, но не е сред късметлиите.

"Продължих да следя с интерес развитието на тези проекти и един ден открих, че за мисиите в Юта може да кандидатства всеки– разказва сънародничката ни. –Има един дълъг списък с изисквания, на които човек трябва да може да отговори и да кандидатства с апликация, в която да демонстрира, че има опит в най-различни, свързани с Космоса, сфери. Да умее да отглежда растения в хидропонни условия, или да чисти, да готви и да поддържа домакинство, да умее да комуникира в подобна среда. Оказа се, че благодарение на моя дълъг житейски опит и най-разнообразни интереси, аз успях да отговоря на условията и кандидатствах за такава мисия без свой екипаж. Оказа се, че има и други хора като мен и в началото на 2020 г. получих имейл с покана да участвам в подобен международен екипаж, който се състоеше само от жени. Разбира се, тогава се случи Covid-19. Започнаха всички ограничения в пътуванията и нашата мисия пропадна."

Третият ѝ опит отново не минава без премеждия, свързани с разболели се в последния момент членове на екипажа и предизвикателства с различни тестове и анти- Covid ваксини, които трябва да си направи, но все пак през ноември 2022, Изабела влиза в базата и мисията ѝ започва.

"Освен ангажираните с мисията, бях изненадана колко много хора от цял свят доброволно участват в поддръжка на мисията по интернет – спомня си Изабела пред Радио България. –С тях нямахме директна връзка, за да се имитират реалните условия на Марс. Закъснението на сигнала оттам до Земята, да кажем, че средно е около 20 минути, така че протоколът за комуникации предполагаше да има закъснение в сигнала от поне 20 минути. Освен това ние имахме достъп до интернет само в определени часове на деня и тогава можехме да изпратим нашите доклади до комисията по поддръжката на мисията и също така да направим предложения за това какъв ще бъде планът за следващия ден. Те го проверяват, връщат го обратно с коментари и забележки, свързани с безопасността или с ефективността на нещо, а екипажите подготвят сами програмата за експериментите, които ще правят."