4
Опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление в България между 1944 и 1989г. прави изложбата "От вестника до музея", която вече пети месец привлича посетители в Музея на изкуството от периода на социализма.
Тя съдържа 150 карикатури от посочения период и сред авторите са видни български творци , като Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др.
Мястото, където карикатурите виждат "бял свят" е вестникът. Голяма част от представените образци се появяват на страниците на седмичника "Щурмовак" и фронтовашкия лист "Часовой". През 1946 излиза първият брой на седмичния хумористичен вестник "Стършел". Това име става нарицателно и главна трибуна на българската карикатура.
Комичното отдавна се е превърнало в мощен инструмент за въздействие, за пропаганда и налагане на идеи и идеологии. Тоталитарните общества го използват умело и превръщат в оръжие тази уникална способност на човешкото същество – да се смее, посочват кураторите на експозицията, която е на разположение на публиката до 31 март т.г.
Историята винаги се нуждае от добри разказвачи. Херодот е обявен за баща на историята, не просто защото пише първата история, а защото първи е чел своите текстове публично в Одеона на Атина. Има два вида историци. Едните цял живот изследват определена..
Филмът "Безветрие"/Windless/ на българския режисьор Павел Веснаков влиза в селекцията на започващия днес кинофестивал в Карлови Вари. Копродукцията на България и Италия е част от състезателна програма Proxima, която показва филми на автори от..
Днес отбелязваме Деня на българския фолклор. Той е обявен през 2019 г. от Министерството на културата по идея на фолклорния ансамбъл „Чинари“ с подкрепата на "Мистерията на българските гласове", перкусиониста Стоян Янкулов - Стунджи, "101 каба гайди" и..
Ясно
Разкъсана облачност