26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост. Поражението принуждава Османската империя да подпише мирния договор от Лондон, с който предава своите балкански владения на страните победителки от Балканския съюз. 

През юни започва Междусъюзническата война. Българската армия се сражава с Гърция и Сърбия за спорните територии в Македония и с Румъния за Южна Добруджа. Възползвайки се от това, османската армия нарушава границата по линията Мидия-Енос, окупира Одринска Тракия и насилствено с жестокости прогонва българското население.

За тракийци датата 26 март е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва, ден за прослава на загиналите герои, но и паметен ден за преклонение пред жертвите, загинали за осъществяването на националния идеал, казват от Съюза на тракийските дружества в България – организация, която обединява в своите редици потомци на тракийските българи.

Варна е един от градовете, където пред Паметник-портала на Осми приморски полк тържествено се отбелязва Денят на Тракия и 111 години от превземането на Одринската крепост от Българската армия по време на Балканската война от 1912-1913 година.

"Основните бежански вълни са след Руско-турската освободителна война (1878 г.), след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.)  и най-вече след Балканската война (1912-1913 г.) след разорението на тракийските българи, тогава се случва и обезбългаряването на Източна и Западна Тракия. Над 350 хил. българи са принудени да напуснат родните си огнища и тръгват към Майка България – припомня Румяна Вълчева, председател на варненското тракийско дружество "Кап. Петко Войвода''. – Една част от тях се заселват във Варна и областта. Трудно е да се каже колко са в момента, но ако се върнем назад в годините може би над 20 хиляди са в различните потоци, които са дошли към Варна, а неимоверно повече са потомците в сегашно време. Затова ние с особена гордост отбелязваме, че българският облик на Варна се определя и от идването на тракийските бежанци, преди всичко от Източна Тракия, но има и от Беломорска Тракия. Да не говорим и за приноса на потомците на тракийските бежанци в израстването и градежа на морската ни столица."

Когато по силата на Ньойския договор през 1919 г. Великите сили откъсват от картата на страната ни Беломорска и Източна Тракия и Западните покрайнини, населени предимно с българско население, в България пристигат стотици хиляди бежанци. Договорът е катастрофален, защото не само разкъсва българската територия, но и обезкървява икономически държавата ни. Като ням свидетел на събитията в тракийските земи остават десетки християнски храмове, които продължават да съхраняват историята и вярата на предците ни.

• В храмовете на Беломорска Тракия още витае българщината

"Това е наше духовно пространство и трябва да сме най-големите нихилисти, за да го отречем", подчерта преди време пред Радио България авторът на студията "Българските християнски селища в Беломорска Тракия" Димитър Шалапатов, самият той наследник на тракийски бежанци.  Днес той вече не е сред нас, но остават думите му: "Такива като мен са десетки, дори стотици хиляди, свързани с Беломорска и Източна Тракия. Ние сме потомци на бежанци от този район, т. нар. тракийски българи. Любовта ни към Тракия, нашата духовна територия, идва от бабите и дядовците ни, които са ни говорели с такава обич за земите ни, особено в годините, когато нямахме възможност да ги посещаваме. До сетния си дъх те мечтаеха да се върнат там, където са поели първата глътка въздух."

Съставил: Елена Каркаланова (изп. интервю на Мариела Димитрова, БНР-Варна)