"Мисията учител по български език в многоезична среда. Предели на (не)възможното" е мотото на провеждащия се от 29 до 31 март в Атина международен форум, организиран по инициатива на лектората по български език и култура в Атинския университет.
Събитието е част от проекта на Атинския университет „GraecoΒulgarica – Български културен калейдоскоп през гръцки поглед“, в рамките на националната програма на Министерството на образованието и науката "Неразказните истории на българите". Провежда се в сътрудничество с културния център "Иван Селимински" и Гръцко-българската асоциация за култура с председател Мая Лунголова. Ръководител на проекта е ас. Генчо Банев, лектор по български език и култура в Атинския университет.
В рамките на три дни университетски преподаватели, лектори, училищни ръководители, учители, родители и студенти, занимаващи се с българистика, дискутират по въпросите на преподаването на български език в българските неделни училища в чужбина и в училищните системи на приемащите страни. Поставя се акцент върху значението на знанието на български език и свързаните с него компетентности за професионална реализация на младите.
Срещата се провежда в смесен формат: на живо и дистанционно.
Към форума е предвидена и културна програма: посещение на постановката "Римска баня" по Станислав Стратиев и кратка литературна вечер, посветена на Валери Петров. Участниците във форума ще получат сертификати за участие, а материалите от работната среща ще бъдат публикувани в сборник.
Снимки: БТА, БГНЕС, facebook.com/vasillevskigr
Изявени имена от писателското съсловие на България са включени със свои произведения в новия брой на електронното литературно списание „Eslavia“ . Това съобщиха специално за Радио България Аксиния Иванова и Иван Цанков, съответно, председател и секретар..
На 30 март 2004 година излиза първият брой на български вестник във Великобритания "БГ Бен". Началото е скромно – осем страници формат А4 и една голяма мечта – да се превърне в обединител на българите на Острова. Днес, 20 години по-късно,..
Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи от историческите общности – всичко това Илия Луков вплита в амалгама, побираща съзнателния му живот...