България тръгна по пътя към шестите предсрочни парламентарни избори в рамките на три години. Това стана ясно след като и трите мандата за съставяне на правителство бяха върнати на президента неизпълнени.

Доскоро в следващите редове щеше да пише, че президентът вече е водил разговори с потърсени от него хора, които са съгласни да поемат властта, да организират и проведат предсрочните избори. С промените в основния закон на Република България, приети в края на миналата година обаче, кръгът от личности, между които президентът може да избира служебен премиер, бе силно ограничен, а парламентът продължава да работи без прекъсване до заклеването на новоизбраните народни представители.

Сред потенциалните претенденти за глава на изпълнителната власт могат да бъдат председателят на Народното събрание, управителят или подуправителят на Българската народна банка, председателят на Сметната палата или негов заместник, както и омбудсманът на страната или негов заместник. В крайна сметка "единственият, който прие да се нагърби с тази отговорна задача и прояви чувство за дълг", както заяви президентът, бе председателят на Сметната палата Димитър Главчев. Той разполага със седмица, за да представи пред президента състав на правителство, а държавният глава го увери, че няма да се намесва в избора на министри.

Служебният премиер посочи, че ще работи така, че изборите да се проведат 2 в 1, заедно с европейските, насрочени за 9 юни. Министър-председателят в оставка Николай Денков вече заяви, че е готов да помогне на Главчев, колкото той иска и няма да изтегли заместник-министрите, а ще му остави сам да прецени с кого и как ще работи.

Димитър Главчев е служебен премиер на сглобката – категоричен е председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов.

"ПП-ДБ и ГЕРБ си имат служебен министър-председател, защото по желание на Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев промениха Конституцията. Променяйки я, промениха и начина, по който се назначава служебният кабинет. Орязаха от страх правомощията на президента и му предоставиха един списък от десетина човека, с ясното съзнание, че всичките в този момент са свързани с ГЕРБ. Президентът Румен Радев получи списък и няма вариант да избере някой друг. Г-н Главчев стана председател на Сметната палата в този парламент и то с гласовете на ПП-ДБ. Те са му делегирали права, защо плачат? Те предоставиха на Главчев тази възможност, вкараха го в този списък, задължиха президента Радев да избира от няколко човека, между които и Димитър Главчев, и сега ходят като ощипани моми. Това е лицемерно и смешно. Имат си премиер и да спрат да се оплакват."

Възможно ли е да имаме съмнения, че правителство, оглавявано от човек от ГЕРБ, може да не е много обективно при провеждането на изборите? По този въпрос политическият анализатор категоричен, че не вижда такава опасност:

"Нищо от историята досега не дава почва за подобни твърдения. Нито периодът, в който ярката политическа фигура от ГЕРБ – президентът  Росен Плевнелиев, назначи служебно правителство, нито след това – изтъкна анализаторът. – Напротив, ако трябва да видим къде е заплахата от политизиране на служебните правителства, последното, което допусна това, ни "дари" с "Продължаваме промяната". Не си спомням да е имало по-политизирано правителство от това с министри като Асен Василев, Кирил Петков и Бойко Рашков. Така че, ако някой трябва да бъде подозиран в това, че е склонен да използва властта на служебното правителство за политически цели, а не просто, за да служи на обществото до провеждането на избори, то адресатът на тези притеснения със сигурност не е ГЕРБ."

Харизанов обърна внимание на несъвършенствата в процедурата за определяне на служебен премиер, приети с промените в Конституцията.

"Тази забавна версия на Конституцията, в която съществуваме до произнасянето на Конституционния съд, не изключва проблеми. Ако, да речем, фигурата на служебния премиер не беше диалогичен технократ, какъвто е Димитър Главчев, а човек, който има политически амбиции, то тогава изпадаме в един вакуум, в който има назначен министър-председател, но президентът отказва да утвърди състава на служебното правителство, което е напълно възможна хипотеза. Тогава ще се намираме в странната ситуация новият премиер да води заседанието на старото правителство, тъй като старите министри ще продължават да са там."

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БТА, БНР