Чаша черно кафе, купичка малини и шоколад, комбинирани с гледка, която спира дъха. Звучи успокояващо и мечтано, нали? Пианистката Диляна Христова от години търси и намира подобни места както у нас, така и в чужбина, в които е в мир със себе си, може да помисли или просто да се наслади на тишината. Вярва, че чудесата са навсякъде около нас и е изключително влюбена в живота. Родена в Самоков, Диляна и до днес с удоволствие изнася концерти в родния си град и подпомага с дарения местната болница. Домът ѝ обаче е в една от най-богатите страни в Европа – Швейцария.
Нейният талант и упорита работа в изпипването на всеки детайл при интерпретацията на произведенията за пиано, ѝ позволява да бъде преподавател по любимия си инструмент в частния колеж Еглон, в един от най-известните планински курорти във френската част на държавата – Виляр Сюр Олон.
Животът на българката обаче невинаги е бил безоблачен, а предизвикателствата, които преодолява, не би пожелала на никого. Ражда две деца – момче и момиче, които отглежда щастливо до момента, в който при едно посещение в лечебно заведение, дъщеря ѝ получава вътреболнична инфекция. За съжаление, тя се оказва фатална за нея. След това идва и раздялата със съпруга ѝ, както и собствени сериозни здравословни проблеми. Откриват ѝ два различни типа тумори в мозъка. Лекарите не ѝ давали минимални шансове да живее нормално, дори ако се подложи на операция:
Освен в Швейцария, където е вече пет години, Диляна е живяла 13 години в арабския свят, и то отново в една от най-богатите държави там – Кувейт.
"Там също работих в едно международно училище, но беше по-лесно, защото имаше много голяма българска общност от лекари и сестри, които работят във военна болница. Беше много лесно да се провеждат български мероприятия. Посолството работеше много активно, имахме кръжок по народни танци, правеха се състезания с български гозби. Всички празници се празнуваха, имаше българска телевизия, често се случваше и по улиците да чуеш българска реч."
Преместването в Швейцария вероятно е било като културен шок за нея:
"Когато се озовах за първи път тук, не се чувствах у дома си. Доста време ми отне, за да свикна – признава Диляна Христова пред Радио България. – Около мен няма много българи, затова съм щастлива, че имам някаква възможност чрез църквата (където свири на орган по време на неделните меси – бел. ред.), чрез благотворителност, чрез колежа да популяризирам нашата култура, която е хилядолетна, заслужава си да бъде опозната от повече хора."
Един от начините за това е организирането на концерти с творби от български композитори, като Петко Стайнов и Панчо Владигеров.
"През миналия декември направихме един концерт с участието на местни музиканти. Имаше един британец, който дойде специално и един поляк, с които свирихме обработки, аранжирани специално за нас от диригента Стивън Тари. Той трайно се интересува от балканските ритми и досега е направил обработки на румънски, сръбски и български мелодии, като аз все още не съм изсвирила всички неща, които е обработил – признава Диляна Христова и допълва: – Аз ги използвам дори за оркестъра, който ръководя в колежа, макар че неравноделните ритми са доста трудни. Харесват им, тананикат ги, но когато започнат да ги свирят, имаме големи проблеми с възпроизвеждането."
За мен България не е само музика, за мен България е живот и никога не забравям това, казва ни в заключение Диляна Христова.
Снимки: личен архив
Изявени имена от писателското съсловие на България са включени със свои произведения в новия брой на електронното литературно списание „Eslavia“ . Това съобщиха специално за Радио България Аксиния Иванова и Иван Цанков, съответно, председател и секретар..
На 30 март 2004 година излиза първият брой на български вестник във Великобритания "БГ Бен". Началото е скромно – осем страници формат А4 и една голяма мечта – да се превърне в обединител на българите на Острова. Днес, 20 години по-късно,..
Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи от историческите общности – всичко това Илия Луков вплита в амалгама, побираща съзнателния му живот...