Бежанците – малка, но важна част от търсещите работа в България

Съществува Директива, според която граждани от трети държави, получили хуманитарен или бежански статут у нас (или на територията на ЕС), могат да бъдат наети на работа без никакви други разрешителни. Само с този документ за статут, получен от Министерството на вътрешните работи, тези лица могат да започнат трудова дейност при равни условия с българските граждани. Статистиката за миналата година ни дава красноречиви данни – само украинските граждани, получили временна закрила в страната ни са били 176 хиляди. До края на февруари 2024 г. от тях са останали само 63 хил. трайно на територията на страната ни, тъй като със своя документ за временна закрила те могат да живеят във всяка една държава-членка на ЕС.

Дали България ни е привлекателна за хората, принудени да напуснат домовете си и които привнасят ценни умения, таланти и опит в чуждите общности, където са намерили спасение? В търсене на отговор в страната ни наскоро беше открита първата по рода си у нас платформа за посредничество между бежанци, търсещи работа и работодатели. Информацията там е предоставена на английски, френски, украински, руски, арабски и др. по-редки езици, а помощта се предоставя от Фондация за достъп до права – ФАР, в партньорство с Върховния комисариат за бежанците на ООН.

Платформата функционира вече близо два месеца и за този период са регистрирани 429 желаещи да намерят работа в България. Броят на предложенията за тях обаче засега не е голям. Само 18 нови работодатели са обявили своите свободни позиции – 32 на брой. Сключените договори обаче са близо 10, като за всеки процесът е дълъг и с различни административни препятствия.

Основните сфери, за които се търсят кадри сред мигрантите са строителство, хотелиерство, ресторантьорство и различни видове производство. Има обяви за наемане за хуманитарни дейности, за охрана, за заведения за бързо хранене. Оказва се, че и сред мигрантите е трудно да се намерят работници за нискоквалифициран труд. От регистрираните на платформата, най-голям голям е делът на кандидатите с висше образование – те са 54%. Със средно или с професионално образование са 31%. "Заявилите, че търсят работа с по-ниско образователна степен са 9%, но това са хора, които са учили в родината си, не са успели да завършат и се е наложило да се преместят в страната ни" – обяснява Мария Нецова от Фондация за достъп до права и координатор на платформата:

Мария Нецова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Страни на произход на търсещите чрез нас работа са основно от Украйна, Сирия и Афганистан – пояснява тя в интервю за Радио България. – От Украйна са 30%, от Сирия са 22%, Афганистан – 17%, или общо от тези страни са 70% от всички постъпили до момента заявки на платформата. От другите държави има граждани на Иран, Газа, Египет, Пакистан, Русия, Индия, Непал, Судан, Узбекистан, Тунис и др. 81% от търсещите работа са на възраст от 18 до 50 години, т.е. в трудоспособна възраст, като половината от тях са между 18 и 29 години. Доста сред тях са и студенти, които желаят да продължат образованието си в България, за да могат да намерят работа след дипломирането си. Малко от тях са икономически мигранти, повечето са заявили, че имат статут на постоянно пребиваващи в Българи, или че са търсещи закрила. При нас те са заявили намерение да се установят в България и искат да намерят работа. Много от тях казват, че дори няма значение в кой град ще живеят, а и че биха работили всичко – единственото им желание е да им се помогне да намерят работа и да се установят в страната. Наскоро дори в една от заявките изрично беше написано: "Обичам България и искам да остана в тази страна!".

Разрешения за работа на чужденци в България извън Синята карта

Прави впечатление, че голяма част от пристигащите тук мигранти говорят по няколко езика – английски, турски, освен другите по-редки езици. Това би им помогнало по-лесно да намерят работа в повече икономически дейности. "Засега обаче се очертава дисбаланс между лицата, които търсят работа и предложенията на работодателите" – казва Мария Нецова:

"Основните въпроси, които интересуват работодателите са, какви са начините за наемане на работа на мигранти, дали тези хора владеят български, какъв професионален опит имат. Иначе, поне тези, които се свързаха с нас, искат да наемат чужденци и се опитват да указват съдействие. Но процесът за сключване на договор е дълъг, необходимо е изваждане на документи, на медицински свидетелства, както и медицинска книжка за постъпване в заведения за хранене. В това отношение много помагат неправителствените организации, които изпълняват ролята на медиатори. Освен езиковата бариера, голям проблем е и липсата на постоянно жилище и издаването на лична карта и разкриването на банкова сметка, което също е препятствие за работодателите. Попадаме и на хора, които са бесарабски българи или от смесени бракове, които говоримо успяват да се справят с езика ни, но не могат да пишат и да четат на български. В момента се организират курсове, насочени само към лицата с временна закрила, които са получили международна закрила и търсещите закрила. Няма курсове п български език за хора, дошли от нашите диаспори зад граница – трябва да се помисли и да се организира такова обучение, за да започнат по-лесно работа" – препоръчва Мария Нецова.

Вижте също: