С празнична програма, подготвена от възпитаници на Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Атина, приключва научният форум "Пътят на светлината", с който школото отбелязва своята 20-а годишнина и който очерта значението и съвременните измерения на мисионерското дело на братята Кирил и Методий и техните ученици от преди 11 века.
В началото на форума вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж се провежда събитието, акцентира на просветителското дело на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици, благодарение на които над 300 милиона души по света днес пишат на кирилица. Тя открои и ролята на учените и преподавателите за това то да не бъде забравено.
Йотова отдаде заслуженото и на българските учители от неделните ни училища в чужбина, които преподават не само родния език, литература, история, но "успяват да научат децата на нещо изключително важно - да пазят своята идентичност. И когато пораснат един ден - да я предават на децата си“.
На Кирило-Методиевата традиция в България и нейните опоненти спря вниманието на аудиторията в атинския културен център "Парнасос" проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център на БАН, а проф. д-р Атанасиос Капсалис от гръцката духовна академия в Атина поднесе интересна беседа за почитането и честването на Кирил и Методий от българския народ. За древните корени на съвременната българска стилистика говориха проф. Велка Попова и проф. Димитър Попов от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", а проф. Магдалена Костова-Панайотова се спря на българския език в миналото и днес и ролята на неделните училища.
На мисионерското и просветно дело на солунските братя и спасяването му от Кирило-Методиевите ученици в България беше посветена лекцията на проф. Константинос Нихоритис - доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В интервю за Радио България той посочи, че е "замаян" от делото на Кирил и Методий. Не случайно е посветил целия си живот на изследвания в тази посока, започвайки от докторантурата си, защитена някога пред акад. Петър Динеков, до ден днешен.
С интерес бяха проследени докладите на проф. Маргарет Димитрова и доц. Диана Атанасова от Софийския университет, на д-р Самуил Шивачев от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, на д-р Нели Ганчева от Кирило-Методиевския научен център на БАН, както и на д-р Радостина Стоянова от Института за български език на БАН "Проф. Любомир Андрейчин".
За латинизацията на кирилицата лекция изнесе проф. Ваня Станишич от Белградския университет. Пред нашия пратеник в Атина Весела Кръстева проф. Станишич заяви, че е щастлив и благодарен, че участва в този форум. По думите му, с поканата си към него организаторите са показали значението на онова, за което говори и той – за Кирилския културен кръг, който да обединява учени от различни държави.
"Въпреки че живеем в сложни времена, интерес към славянските езици и в частност към българския има и в Белградския университет" – посочи още проф. Ваня Станишич.
В деня, в който православната църква почита светите равноапостоли Кирил и Методий, с посланието да пазим езика, културата, националните си принадлежност и да разпространяваме знанието за делото на светите братя Кирил и Методий завърши форумът в Атина, ознаменувал 20-ата годишнина от основаването на първото българско училище в гръцката столица, носещо гордо името на двамата равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий.
Вижте още:
Снимки: Весела Кръстева - БНР, БТА
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на..
Разкъсана облачност
Ясно