Кога е създадена глаголицата?

"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени (да пишат) славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЧАꙖНЬѤ, илиШИРОТА, илиꙖДЪ… и други тям подобни. И така беше много години". С тези думи започва "За буквите" на Черноризец Храбър от края на IX век – единственото запазено писмено съчинение, в което се говори за създаването на славянската писменост. По исторически данни текстът най-вероятно е написан именно на нея – първата славянска писмена система, създадена от Константин-Кирил Философ – глаголица. В онези времена стремежът към запазване на идентичността на новопокръстения български народ вследствие на политическата воля на Княз Борис I ражда езика, на който пишем и до днес.

Българска ли е славянската азбука?

С различните тълкования на историческите факти, извадени от конкретния контекст, все по-често може да прочетем, че солунските двама братя Кирил и Методий са създали най-старата славянската писменост не за българите, а за моравските славяни по поръка на княз Ростислав, и че те никога преди това не са били в България. "Да, те са от Солун – обяснява за Радио България проф. Елка Мирчева, заместник директор на Института за български език към Българската академия на науките. – Градът по това време е гъсто населен с компактно славянско българско население, което говори на източнобългарски по тип диалект, близък до родопските го́вори"– уточнява тя.

Проф. Елка Мирчева

Именно този диалект те вземат за основа на азбуката, която създават. Проф. Мирчева определя като изключителен принос, недостижим след тях, това, че Константин-Кирил Философ успява за всеки звук да намери точно определена буква, като по този начин се обхващат всички специфични особености на българския език. "Кирил и Методий наистина заминават като политически деятели, мисионери. Наред с това, че са духовници, те са и политици, които пристигат в Моравия с определена цел. Политика и духовност в това време на Средновековието са тясно свързани, а Константинопол и Рим се борят за надмощие в постепенно християнизиращата се Европа" – уточнява професорът. Безспорен исторически факт е, че автор на нашата писменост е Константин-Кирил Философ. В средата на IX век именно той се заема със създаването на славянска азбука, наречена "глаголица", на която заедно със своя брат Методий да преведе богослужебните книги.

Кога е създадена глаголицата?

И тук идва другият спорен въпрос – 855-а ли е точната година на създаване на нашата писменост? Официализирана в българското образование и общественост е именно тя, но доц. Диана Атанасова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет, катедра "Кирилометодиевистика" и специалист по Средновековна българска литература ни разказва и за друга хипотеза.

Доц. Диана Атанасова

Диана Атанасова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Славянската азбука, глаголицата, е създадена когато Великоморавският княз Ростислав се обръща към византийския владетел Михаил III с молба да му изпрати учител, който да просвещава неговото новопокръстено общество. И това става през 862 година, като за мен 863 е безспорната година на създаване на нашата азбука – казва в интервю за Радио България доц. Атанасова. – Единственият писмен паметник, който дава конкретно число е "За буквите" на Черноризец Храбър и годината, посочена там е 6363, която може да бъде преизчислена и преведена на новото летоброене спрямо различни календари, ползвани през Средновековието. Те са били няколко, но най-популярни са били Византийският и Александрийският, които дават съответно 855 и 863. Много историци поддържат тезата, че годината е 855, поради факта, че в житието на св. Кирил Философ се казва, че именно тогава той отива при брат си Методий в манастир в Мала Азия на Олимп, двамата пребивават там и се занимават с книжовност. Освен това преводът на свещеното писание отнема време и това е допълнителен аргумент в българската историческа наука – че те тогава са създали азбуката, работили са върху преводите и това е изисквало време. Но веднага възниква въпросът – за кого са създали тази азбука? На кого е била нужна тя? И тук се намесват допълнителни интерпретации на историческите извори, свързани с тази безспорна политика на Византия, която е имала за евангелизация на народите, които са населявали териториите около нея и която е причина за създаването на нашата писменост."

Защо все пак вярната година да е 863? Доц. Атанасова казва, че се доверява на Александрийския календар и съответно от годината, спомената в историческите извори – 6363 се изважда 5500 и се получава именно 863 година. Но и не само това.

"В съчинението "За буквите" се казва че годината е 6363 по времето на българския княз Борис I Михаил, по времето на княз Ростислав и по времето на княза на Блатненско славянско княжество в Панони Коцел. А от изученото до момента, от документите и историческите извори знаем, че Коцел става владетел през 862 година. Което означава, че или трябва да приемем, че единственият източник на тази информация не е верен, защото казва Коцел, или да му се доверим. Тази информация продължава да се възпроизвежда в учебниците по историята и по отношение на съавторството на азбуката."

Доц. Диана Атанасова признава, че е проверявала и различни съвременни образователни платформи и източници като "Уча.се" и Wikipedia, където отново е посочена годината 855. А днес намесваме и изкуствения интелект и българския chat GPT, който все още е в своите начални класове на обучение и често допуска грешки, но според Диана Атанасова не и по отношение на глаголицата.

"Аз обичам да си играя с chat GPT като му задавам разни въпроси. Той доста често си измисля факти и за мен беше изненада, когато ми даде точен отговор. Опитах да го провокирам като написах– не е вярно. На което получих отговор– има и други хипотези, една от които е 855 година."

Радио България също направи своя независима проверка, която не доведе до категоричен отговор от страна на изкуствения интелект, който след много лутания между осемте години разлика нямаше категоричен отговор.

Без значение дали и вие днес ще поставите под съмнение наученото в училище или ще се доверите на академичната експертиза относно точната година на създаване на глаголицата, дали ще продължите да наричате глаголицата българска или славянска писменост, едно е сигурно– нейното огромно значение за формирането и съхранението на българската национална идентичност. Именно хуманитарното значение от просветното дело изтъкна и доц. Атанасова по време на Международния научен форум в Атина, посветен на светите Равноапостоли, в който тя представи научен доклад.

"На учениците на Кирил и Методий им се е наложило да създадат език, не само писмени знаци. И тяхното дело е изключително и с това, че направата на този език е довела до възникването на една литература, чийто престиж и авторитет става равнопоставен с най-значимите и приети свещени езици в епохата. Това, което ми се струва заслуга на онези, които можем да наречем и днес наши посланици по света – съвременните интелектуалци. В словото си аз посочих писателя Георги Господинов, той разбира се не е единственият, но миналата година той просто отвори вратите на България за света със спечелването на наградата "Букър" за романа "Времеубежище".

Георги Господинов получи наградата Букър

Такива посланици са и всички, които работят в българските неделни училища зад граница. Тези българи със своето творчество и предаване на езика направиха видима нашата литература, култура и изобщо нашата страна за света. Много държави не бяха чували за България и за нейната литература и език, но благодарение на творчеството на Георги Господинов разбраха за нас, така както Константин Преславски създава много важни текстове, които отварят пътя на България в Европа през Средновековието."

*Диана Атанасова е доцент във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, катедра "Кирилометодиевистика". Има магистърска степен по Българска филология и докторска степен по Средновековна българска литература. Води бакалавърски и магистърски курсове, сред които Старобългарска литература (задължителна дисциплина за специалностите "Балканистика" и "Славянски филологии"); Култът към светците: българските светци (избираема дисциплина за специалност "Българска филология") и други. Изследователските ѝ интереси са в областта на историята и теорията на средновековната българска литература и култура, агиографията, почитта към светците, прагматиката на средновековния текст, четенето през Средновековието. Специализирала е в университетите във Виена (2005 2006) и в Рим (2012), била е гост- изследовател и стипендиант на "Хилендарската изследователска библиотека" към "Център за средновековни славянски изследвания"на Щатския университет в Охайо, САЩ (2013).