5257 населени места има в България, сочи регистърът на НСИ от 2021г. От тях близо 5 хил. са малките населени места, но според статистиката всяка година по едно от селата на България "умира" заради това, че от там си е заминал и последният негов жител. В момента броят на селата, над които е надвиснала заплахата да изчезнат е близо 600. В тях живее или само един човек, или постоянните жители се броят на пръстите на ръцете.

Като своеобразен протест срещу обезлюдяването на българското село, но и с личен пример за това, как може да настъпи промяната, се е заел младият архитект от София Румен Джагаров. Към дядовата къща във видинското Ново село (Северозападна България) го връща бягството от града в разгара на пандемията, а също и желанието да реставрира полуразрушената фамилна постройка. До 2021г. за Румен Джагаров селото било място за разходки и спомени от детството. Днес обаче то е поле за творчество, за професионална реализация и за сбъдване на най-смелите мечти.

Дипломираният архитект в специалност "История и теория на архитектурата” в УАСГ не пести време и сили, за да реализира първия следдипломен проект в живота си – а именно да реставрира къщата на повече от 100 години в автентичен вид.

"Къщата ми все още е в процес на възстановяване, но концепцията е да мога да използвам максимално много строителни занаяти и техники, както и естествени материали и по този начин да я съхраня  такава, каквато е била в първоначалния й вид – пояснява младият архитект в интервю за програма "Христо Ботев" на БНР, и продължава: – Всъщност, за да си достигна "стандарта на обитаване” – както ние, архитектите го наричаме, т.е. за да е удобна тази къща и през XXI век, разчитам най-вече на чисто планова организация и използване на съвременни материали в по-малка степен - в по-специфични помещения, каквато е банята например. Защото едно време не е имало баня и никакви мокри помещения, а сега те са необходимост и трябва да се появят и душове, тоалетни и перални в къщата. Използвам естествени строителни материали, но там, където се налага – що се касае до ток, вода и огън, използвам съвременните възможности, защото все пак се старая да осигуря и сигурност, за да няма непредвидени инциденти. Колкото и големи трудности да съм имал в процеса на строителството или през дългите зими, когато хората в селото значително намаляват, аз никога не съм имал тази идея да захвърля всичко и да си събера багажа, за да се върна в големия град. Когато се прибирам в София, първите няколко дни си почивам от този селски живот, защото той е доста натоварен с физически дейности, не само на умствена."

Връщането към селото е като сбъдната мечта за младия архитект от София. С това той доказва, че селският живот в нашето съвремие е възможен и при това носи усещането за удовлетворение и пълноценност в представите на един млад човек. "В същото време го усещам и като един вид протест, тъй като човек трябва да направи много голяма саможертва, за да отиде да живее на село" – казва още Румен Джагаров:

"Трябва да протестираме срещу демографската криза и това обезлюдяване, особено на всичките крайгранични села в България. Ново село е много голямо село и ако човек се озове в неговия център, той ще се почувства все едно е в едно малко градче. Там всичко е подредено, имаме павирани улици, часовникова кула, община, поща и всякакви административни и обществени сгради. Когато почувствам, че имам нужда да се разходя и да си отдъхна малко, много лесно мога да стигна до полето, а в същото време ако имам някаква работа, бързо стигам и до центъра –  на 3-4 минути е от моя дом.”

Бъдещето, в което като всеки млад човек се опитва да надникне и Румен Джагаров, е по-спокойно, по-близко до природата, но в същото време в селото човек да може да има всички удобства, които предлага съвременната градска среда – от гледна точка на административни и обществени услуги. "Същевременно човек може да си откъсне от плодовете от градината, които е засадил със собствен труд" – разсъждава по темата за селския живот в XXI в. архитект Румен Джагаров.

Съставил: Гергана Манчева / по интервю на Светла Тодорова, БНР-"Хр.Ботев"/