"Ако трябва да направим съпоставка между България и Нидерландия, и двете държави в последната година изпаднаха в тежка ситуация, свързана с невъзможността да се състави правителство. Наложи се да се прибегне до изключително трудни коалиции и това няма как да не се отрази на настоящия вот" – казва политологът и бивша колега от Радио България Христина Карагеоргиева, която от дълги години живее в Нидерландия. Свързахме се с нея в началото на днешния изборен ден, за да коментираме темите от дневния ред, които намериха и НЕ намериха място в кампанията на кандидатите за власт.
Според Карагеоргиева все повече избиратели у нас и в ЕС прибягват до протестен вот, а сред причините е натрупването на поредица от кризи – икономически, здравни, политически и др. Тези сътресения разкриха затрудненията на държавите членки да си сътрудничат и по бърз и ефективен начин да решават проблемите на обществото. "Това даде възможност на много от популистките партии да се състезават за протестния вот на гражданите, понякога твърде успешно" – каза Христина Карагеоргиева и добави:
"В България от години битува схващането, че Европа е нещо външно, а Брюксел се възприема често в смисъла на своеобразен "Голям брат", или като аналог на Брежнев – председателя на върховния съвет на СССР, който отнякъде отдалеч ни налага решения, на които ние да козируваме. Това в голяма степен подкопава доверието на българския избирател и изобщо на хората, които се чувстват изоставени от политическата класа в последните 20-ина години. И те са склонни да прибягват към не чак толкова престижни, не чак толкова деклариран пред агенциите вот в последния момент. Свидетели сме на възхода на популистките партии през последните години. В момента наблюдаваме нещо много сходно в цяла Европа. А то е, че либералните партии, които доскоро се представяха добре, всъщност може би ще са най-големият губещ в тези европейски избори."
Традиционно много ниската избирателна активност, особено на изборите за Европейски парламент, е тревожен знак за цялата ни политическа система, смята Карагеоргиева. Тази тенденция говори за неспособността на политиците ни да организират обществен дебат относно мястото на България в ЕС. Много българи не искат да гласуват, защото са апатични или гневни на системата.
"От тях може да дойде голяма изненада, защото в последния момент те могат да решат да гласуват най-вече за партии, носители на негативен и наказателен вот. От друга страна, имаме проевропейски настроените избиратели. Те възприемат ЕС като едно голямо семейство, в което решенията се взимат с консенсус въз основа на споделените европейски ценности. Тези хора обаче бяха малко или повече объркани от вътрешнополитическите развития в последните две години, включително от невъзможността на политическата ни система да създаде еднородно правителство, така че може да очакваме изненади и от тях."
Настоящите избори са много важни, защото в момента е под въпрос бъдещето на ЕС по начина, по който той е формулиран от самото си основаване, заключава Христина Карагеоргиева от Нидерландия.
Вижте също:
Снимки: Pixabay, ЕПА/БГНЕС, личен архив
Съветът на ЕС реши проверките по сухопътните шенгенски граници на България и Румъния да отпаднат от 1 януари 2025 г., съобщи Унгарското председателство на Съвета. От 31 март 2024 г. беше премахнат контролът по вътрешните въздушни и морски граници с двете..
Министърът на вътрешните работи Атанас Илков ще участва в Брюксел в днешното редовно заседание на Съвета "Правосъдие и вътрешни работи". Първата точка от дневния ред на срещата на министрите на вътрешните работи на ЕС е за приемане на България и..
На провелите се днес консултации при президента Румен Радев за съставяне на правителство в рамките на 51-вия парламент, лидерът на националистическата партия "Възраждане" Костадин Костадинов заяви, че третата парламентарно представена сила е готова..