Поредните избори за Европейския парламент на 9 юни 2024г. отминаха без особени сътресения за водещите политически формации. Начело остават Европейската народна партия и социалистите, които вероятно ще продължат да следват начертаните си политики. В същото време не можем да пренебрегнем отливът на европейците от Зелените формации и все по-широката поддръжка за крайно десните партии. И докато през 90-те г. на м. в. партията на Жан-Мари Льо Пен нямаше много поддръжници, 30 години по-късно тя се превърна във водеща политическа сила на европейските избори във Франция. Подобна е равносметката и в Белгия, където крайно десните "Фламандски интерес" изместиха управляващата партия на Александър де Кро "Открити фламандски либерали и демократи". В Австрия също спечели крайно дясната "Австрийска партия на свободата", а в Италия партията на Мелони триумфира. Крайнодясната "Алтернатива за Германия" е втора германска политическа сила, а Социалдемократическата партия на канцлера Олаф Шолц е трета.
Що се отнася до България, според данните от паралелното преброяване на "Галъп интернешънъл болкан", партньор на БНР в отразяването на вота "2 в 1", в Европейския парламент влизат шест български партии, сред които за първи път националистическата "Възраждане", която си оспорва втората позиция с "Продължаваме промяната – Демократична България".
По думите на политолога Даниел Стефанов, в новия Европейски парламент ще има по-силна група на крайната десница, но отново ще се намери мнозинство от умерените партии, които да излъчат председател на Европейската комисия. В този смисъл българските евродепутати трябва да имат "брюкселски вид", колкото и това да е повод за подигравки у нас:
"Имаме нужда от хора, които говорят чужд език, които са добре облечени, които изглеждат добре, за да могат да бъдат възприети позитивно от останалите евродепутати, защото един евродепутат не може сам по себе си нищо да направи – отбеляза Даниел Стефанов пред БНР Варна. – Той трябва да може да има добра позиция в собствената си група и да бъде добре възприет, за да му бъде дадена възможност да въздейства върху различни законодателства. Освен това трябва да има и добри контакти с останалите умерени групи, които най-вероятно ще създадат следващото мнозинство в Европейския парламент. Човек, който няма опит, който смята, че Европа е нещо лошо и че Европейският парламент е институция, която само харчи пари и презира умерения консенсус няма как да бъде чут. Имаме нужда от хора, които са част от умерения консенсус, за да може там да влияем на решенията, които нас ни интересуват."
Според Даниел Стефанов, по-важното за българите е да бъде създадено стабилно правителство, което да участва в изграждането на европейската политика и така да отстоява българската позиция. Подобно е виждането и на писателя Владимир Зарев, който доразвива идеята за обединение в името на общото благо – духовността:
"Българската политическа класа е длъжна да намери някаква форма на обединение в една обща щастлива, перспективна идея, която да носи бъдещност на нацията – отбелязва писателят пред БНР. – Например, културата и духовността са нещата, които обединяват, а не разделят. Тази спасителна идея трябва да бъде всеобща и независимо дали една партия е в управлението или в опозиция, тя трябва да спазва вече поетите ангажименти към тази идея. Това е единственият начин, който може да събере народа, да се върне част от тези, които напуснаха България и хората да получат усещането за справедливост."
Що се отнася до бъдещето на България в Европейския съюз писателят е категоричен:
"България ми се ще да бъде независима страна в Европейския съюз, но да отстоява своите собствени интереси, а не да бъде подвластна на някакви посолства и на европейските чиновници. Страна, в която всички ние да се чувстваме достойни хора, както се чувстват унгарците. Да бъдем достойни хора, да отстояваме най-вече нашите интереси. А Европейският съюз ми се ще да се върне към идеята, че той се състои от независими държави, за да не бъде командван от група чиновници, които се самозабравят и гледат своите лични интереси."
Текст: Дарина Григорова (по интервюта на Валери Великов, БНР-Варна и Людмила Железова от БНР-"Хоризонт")
Снимки: БГНЕС, БТА, europarl.europa.eu
Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..
Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..
Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..
В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ...
Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и..
Заупокойна панихида за Архангелова задушница беше отслужена от патриарх Даниил във Военния музей-костница на софийските Централни гробища. В посланието..