Датата е 17 ноември 1993 година. Тече последната минута от мача между България и Франция на стадион "Парк де пренс" в Париж, който трябва да определи отбора участник на Световното първенство по футбол в САЩ следващата година. Резултатът е 1:1 (при който би се класирала Франция), всички очакват последния съдийски сигнал, когато Емил Костадинов бележи фантастичен гол във вратата на Бернар Лама, класира България за шести път на световни финали, а в ефира на Българската национална телевизия прозвучава и паметната реплика на коментатора Николай Колев-Мичмана – "Господ е българин!". Възглас, който остава в историята на спорта и попада в речник на световния футбол, написан от британския журналист Том Уилямс през 2018 година.

Така започва и вълшебната футболна приказка на един народ, а кулминацията ѝ е през лятото на 1994 година на стадионите из САЩ, когато успехите на българския национален отбор надминават и най-смелите мечти на всеки българин. Още в груповата фаза победата над Гърция с 4:0 се явява първата такава изобщо, отбелязана от "трикольорите” на световни финали. Следва и победа с 2:0 над Аржентина. В осминафиналите българите отстраняват Мексико с 4:2 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията). Следва паметният четвъртфинал, в който Пеневата чета, както наричахме отбора на името на старши треньора Димитър Пенев, се изправя срещу световния шампион Германия. След 0:0 в първото полувреме немците повеждат с гол на Лотар Матеус от дузпа, но само за 3 минути, в 75-ата и 78-мата, родните ни футболисти обръщат резултата до 2:1 с голове на Христо Стоичков и Йордан Лечков. Победният устрем е спрян от Италия на полуфинала с 2:1, последван от загуба с 4:0 от Швеция в двубоя за третото място. Но Народът ликува!

"Добре дошли в обятията на майка България, скъпи футболисти. Българският народ, нашите сънародници в чужбина, в България, нашите съседи ви благодарят за всичко, което направихте през изминалите 30 дни. Вие сторихте за България толкова, колкото не са успели да направят всички дипломати и политици през този век" – казва в обръщението си към футболистите държавният глава Желю Желев.

• 1994 г. – Лятото, в което Господ беше българин

Изминаха 30 години от онези безсънни юлски вечери, изпълнени площади и булеварди на България, не заради политически протест и недоволство, а от гордост и признателност, че "Господ е българин". Време на всенародни тържества, на легенди, митове и истории за онова златно поколение български футболисти, заели гордо четвъртото място в света. И днес продължаваме да се питаме – каква беше супер силата на 22-мата избраници в Пеневата чета?

Отговорът се появява именно в навечерието на футболната годишнина в комикс изданието "94-та. Легендата", дело на платформата "Майна Town". "Най общо казано, изданието представлява една комикс ода за този триумф, не само на българския футбол, но изобщо за българския народ" – разказва специално за Радио България един от авторите ѝ, сценаристът и режисьор Тодор Карагяуров. Историята в книгата крие в себе си и героизъм, и подвиг, и развитие на персонажи, преплита исторически събития и фикция от света на комиксите, допълва той.

"Ние абсолютно достоверно се придържаме към историята на нашия футболен отбор в САЩ. Хващаме ги още от последния легендарен мач с Франция, с който се класираме за финалите и след това, мач по мач в Америка, проследяваме в комиксов стил, с графични новели, всеки един двубой, който се явява като глава от нашата книга. 

Наред с документалната част, в която сме абсолютно стриктни спрямо играчите, головете, противниците, ние вкарваме и един художествен похват в историята – превръщаме футболистите в герои със съвсем специфични дарби. И това вече е наш, художествен придатък към тази история. Отделно, за всеки един от големите ни футболисти – Христо Стоичков, Трифон Иванов, Красимир Балъков, спираме се на 8 от тях заедно с треньора – правим една предистория в детска възраст, когато той получава своята суперсила, която пък после се задейства на самите мачове. В силата на всеки от тях сме се опитали да вплетем елемент от българския фолклор, като например Змейската левачка на Христо Стоичков или като неизчерпаемата енергия на Балъков. 

Самият Трифон Иванов, който реално международните фенове тогава бяха запомнили като лошия бранител със суров вид и с вълча стръв, също сме обвързали с такава легенда, че той като малък е бил ухапан от малко вълче и придобива силата си, която после на терена го превръща в безкомпромисен защитник."

Един от прякорите на самия Трифон Иванов е Вълка.

Комикс изданието "94-та. Легендата" е направено за по-малко от шест месеца. В първите седмици Тодор Карагяуров и колегата му Милен Антиохов разписват историята, измислят легендите след това щафетата поели художниците – Йордан Бранковски, Дияна Нанева, Димитър Петров, Иван Домусчиев и Десислава Брънковска. Включени са и няколко "безценни интервюта" по думите на екипа, направени от Милен Антиохов с някои от златните момчета на България, сред които Красимир Балъков, голмайстора ни Христо Стоичков, администратора на националния отбор по това време Александър Динев и разбира се с коментатора, чийто глас бележи всички успехи – журналиста Борис Касабов. "Те дават много интересна допълнителна, вътрешна информация, която много приятно кореспондира с фикцията, която вкарваме и ние, защото я подплатява с документална достоверност" – признава Тодор.

В историята е вплетен и интересен момент на конфликт между Стоичков и Балъков по време на мача с Германия.

"Това е реалната ситуация, в която двамата се скарват на полувремето на мача с Германия, когато нещата не вървят добре за нас, а те са едни от най-важните ни играчи. И все пак, разрешавайки този конфликт, те обединяват целия отбор. Реално това остава леко незабелязано за всички фенове, но после в техните интервюта и разкази се оказва, че е бил ключов момент за представянето ни. С тяхното помиряване, малко след полувремето, нашият отбор се сплотява и прави онзи обрат, който всички помним и който ни отвежда на историческия полуфинал" – пояснява Тодор Карагяуров. 

Стоичков и Балъков остават единствените българи, включени в Идеалния отбор на Световното първенство през 1994 година.

Този понеделник, 1 юли 2024 г., двамата ще са специални гости на Открита сцена Евро-2024/САЩ-94! във Велико Търново, където в продължение на месец се излъчват двубоите от Европейското първенство в Германия, както и паметните мачове на Пеневата чета от американското лято на 94-та. Основната кауза за проявата е събиране на средства за издигане на паметник на легендата Трифон Иванов, който ни напусна през 2016 година. Стоичков и Балъков отправиха специално видео послание, в което определиха инициативата като прекрасна и анонсираха много изненади в срещата-разговор с феновете пред паметника на Асеневци в старата столица.

"Отборният дух" се оказва и суперсилата на най-добрия български национален обор по футбол в историята ни. Дух, който се калява дори от скандали и перипети, но подчинен винаги на една цел – колективния успех. Тодор Карагяуров е оптимист за бъдещето и вярва, че с някои промени и доза късмет отново може да изпитаме футболно опиянение като нация. А дотогава – ще продължим да гледаме Европейските финали в Германия и ще подкрепяме другите.

"Аз подкрепям Германия, защото ми харесва футбола, който играят. Млади играчи, които не са поп-звезди, но винаги успяват да приложат точно тази суперсила на отборната игра и това не е нещо случайно. Така че те са моят фаворит и не само сега на Европейското."

А какви още комикс истории разказва екипът на "Майна Town", кой град има свой фентъзи пътеводител, направен от тях и къде може да намерите "94-та. Легендата" – чуйте в интервюто:

Вижте също:

• Винаги има надежда българският футбол да се оттласне от дъното

Снимки: mainatown.bg, futbol94.com, архив