Над 20 жени са убити от своя партньор или друг близък до тях мъж в България през миналата година, а регистрираните случаи на домашно насилие за 2023 година са близо 1400. Според сайта "Спасена" за първите шест месеца на 2024 г. най-малко десет са жените, загубили живота си и влезли в статистиката. В годините след пандемията близо четири пъти се е увеличил броят на жертвите на насилие в семейството у нас. Обикновено те са жени, но не винаги. Темата е силно дискутирана в медиите и обществото, но така и не беше акцент в предизборните кампании на нито една от партиите в настоящото Народно събрание.
За сметка на това една от най-успешните български фотографи в света Елина Кешишева се върна от Франция, където живее и работи вече 25 години, за да осъществи "контакт" между сухата статистика, реалните лица на жертвите и обществото.
На 1 юли в столичната галерия "ONE" беше открита изложбата "Контакт" с аналогови изображения на Кешишева и видео инсталация от визуалния артист Виктор Попов, който от 15 години живее в Пекин. Експозицията, която може да бъде разгледана до 14 юли, е част от дългогодишната инициатива "Изкуството пробужда" на фондация "Emprove".
"Ние се опитваме да пробуждаме нашето общество за наистина ранната превенция на насилието над жени, насилието, основано на пола и го правим през изкуство, за да можем да стигнем до дълбоките пластове на подсъзнанието" – каза преди дни за БНР Олга Минева, основател фондацията, която е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, в подкрепа на жени, поели към промяна и нов живот.
"Оцелелите жени" или жените Survivors, както те сами се наричат, носят тази титла като отпор на догмата, че домашното насилие създава жертви. Напротив – оцелялата жена е смела, горда, борбена и достойна за красивото бъдеще. Именно това показва и самата изложба, в която участват 20 такива българки, застанали пред обектива на Елина Кешишева сред горите на близката до столицата ни планина Витоша, облечени в своята свобода и сила, хванати за ръка. Това е и водещото послание, което замесените искат публиката да усети – ние сме зависими от силата другите. Тя може да бъде разрушаваща, но и съграждаща.
Промяната се ражда от контакта, тактилността, допира до света на другия, категорична е и самата Елина Кешишева, която е работила за едни от най-известните модни списания в света, а в портфолиото си има впечатляваща портрети на известни артисти, музиканти и режисьори като Ейми Уайнхаус, Ник Кейв, Вим Вендерс, Филип Старк, Даян Крюгер, Анди Макдауъл, Настася Кински и Фарел Уилямс.
"Аз се срещнах с тези жени в един ден, в който те имаха клас по поезия, за който всяка от тях беше написала стихове. Пристигнах към края на тяхната сбирка и помолих, който има желание, да ми прочете, това което е написал и беше невероятно вълнуващо. Аз не очаквах. Първо на литературно ниво това, което чух беше доста сериозно, което само по себе си води до един по силен ефект, но страстта и емоцията зад думите бяха невероятни и аз се разплаках, когато ги слушах. И в този момент връзката се създаде. А защо го направихме – защото трябва да се правят такива неща. Защото принципно трябва да помагаме, трябва да бутаме напред нещата, които могат да помогнат на другите."
"Много хора ще си кажат с какво тази изложба, с тези невероятни кадри ще допринесе? Ние заставаме с лицата си, с телата си, с емоцията, която излъчваме, за да покажем колко много сме, колко сме свободни – ние можем да правим каквото си поискаме и затова сме застанали пред обектива на Елина Кешишева. Аз искам, когато я видят да си кажат "Аз мога да бъда една от тези жени". Аз от своя страна искам да има кажа – "Виж ни! Виж колко сме красиви! Виж колко сме смели, колко сме свободни! Ти можеш да бъдеш тук сред нас!" – допълва Мария Илиева, наш колега от програма "Радио София" на БНР, която също може да видим в изложбата "Контакт".
Насилието трудно може да бъде преодоляно, тъй като обикновено то се упражнява от хора, които съзнават, че вредят някому, но това за тях не е проблем, разказва пред БНР- "Христо Ботев" друг участник в изложбата - Мориел Георгиева. Според нея именно в преодоляването на последиците от насилието се крие силата на оцелелите като нея.
"Именно с това "Контакт" беше изключително ценен артистичен проект, който дава възможността да се докоснеш до света на други, като теб. Възможността всички заедно да преживяват свободата на движението, свободата на дъха, свободата на гласа. Именно това дава чувството на всяка една от нас именно за контрол над самия себе си. Да усетиш овластяване, което ти дава възможността оттук нататък да продължиш напред, съграждайки живота си отново. И не само, ами да светиш с тази светлина за други, които имат нужда да се чувстват овластени" - разказва Мориел Георгиева, също избягала от оковите на токсична връзка, за да бъде днес един от моделите на Кешишева.
Свързаност с всички останали е нещото, от което пострадалите имат най-голяма нужда и "Контакт" го показва, казва Георгиева.
"Независимо дали е мъж или жена – тъй като има и мъже, пострадали от насилие – насилието отделя човека от самият него, от това, което носи като сила и като потенциал. Второ, отделя го от другите хора. Ти излизаш сред обществото, слагаш своята маска обаче се чувстваш като отделен зад едно стъкло, сякаш не си достоен да си сред другите. И това е нещото, което много силно беше счупено като преживяване чрез тази изложба – именно тази свързаност с другия и че ти си равностойна част от това общество. Преборил си се, преодолял си го и си заедно с други, които те разбират"- допълва тя.
Всъщност, идеята на изложбата "Контакт" е да покаже не какво е било преди, а какво може да бъде след – обяснява фотографът Елина Кешишева. "Това, което много хора не виждат в тъмните тунели на тези дни, в които преживяват тежки моменти, те не могат да си представят, че бъдещето може да е добро", казва тя. Нещо, което само за броени дни след откриването вече е разбрано и помогнало на адресатите си, казва ни оперативният директор на фондация "Импрув" Нора Христова.
"С огромна радост мога да споделя, че от самото откриване до настоящия момент с нас вече се свързаха няколко жени на мястото, както и в нашата фейсбук страница, на която ни пишат съобщения. Изкуството е един уникален способ, който ние използваме именно за свързване с едни такива по-дълбоки пластове на съзнанието и на подсъзнанието и по този начин достигаме до тези жени и до обществото генерално, до широката публика. Именно по време на подобни събития и след тях, благодарение на широкия отзвук, който получаваме и чрез вас медиите с нас се свързват много жени, изключително много жени."
В рамките на изложбата се реализира и така наречена "Жива библиотека", по време на която гостите на галерията имат възможност да говорят на живо с жени сървайвър, да чуят прочетени от тях откъси на лични истории и да осъществят контакт.
"Във всичко виждам Човека. В изражението, в жеста, в очите, мимиките. Аз рядко се опитвам да сляза до една причина в работата си. Мисля, че съм комплексен човек и правя комплексни неща, работя с комплексни причини"- казва ни Елина Кешишева и сякаш напомня, че една снимка може да каже повече от хиляда думи. Един поглед може да разкаже цял един живот.
*Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз.
Снимки: БТА, Ани Петрова, Facebook /EMPROVE, Антонио ГеоргиевИнститутът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
Факултетът по изобразително изкуство при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" чества половинвековен юбилей с любопитна изложба, основана на студентски дипломни работи и творби на действащи преподаватели от университета в..