Българската антарктическа база е основана през 1988 година, а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е именувана на Свети Климент Охридски. От тогава до днес в разположената на остров Ливингстън база българските антарктици провеждат множество експерименти в областта на геологията, геофизиката, физиката, метеорологията, картографията, зообиологията, ботаниката, екологията и медицината.

• Вече 35 години България е единствената балканска държава с база на Антарктида

През ноември тази година на Ледения континент ще акостира 33-ата родна експедиция, като една от задачите ѝ е свързана с извършването на строителните дейности по новия лабораторен блок към базата, който ще разполага с геоложка, биологична и обща мултифункционална зала, а също така склад, техническо помещение и стаи за почивка. 

Осъзнавайки постигнатото на това най-отдалечено и чисто място на света, човек със сигурност изпитва известна доза респект и уважение към тези своеобразни герои в мирно време и, вероятно, неведнъж си е задавал въпроса как се е стигнало дотук?

Режисьорът на филма "Отвъд предела" Еленко Касалийски е част от 31-вата експедиция на Ледения континент и в него ни разкрива как се променя базата и се развива животът на българските антарктици там.

Възможността да замине за Антарктида Касалийски дължи на председателя на Българския Антарктически институт, полярния изследовател проф. Христо Пимпирев, с когото се запознава на снимки за предаването за родова памет на БНТ "Джинс".

"Оказа се, че всички стари антарктици имат филми за техните родове. Това са професорите Боян Биолчев, Николай Цанков, Христо Михайловски…, Симеон Идакиев е гласът зад кадър. И когато няколко години след разговора ни с проф. Пимпирев, решихме да пътуваме, те всички се отзоваха и ми съдействаха с каквото могат."

Как минава един ден на път към Ледения континент?

"Антарктида е целта на пътуването, което е доста дълго и всеки ден, докато стигнем, минава по един и същи начин. Една много малка група от хора работят по много часове, провеждайки различни научни изследвания, но паралелно извършват и тежък физически труд. Природата е срещу теб, времето е такова, каквото е. Там студът не е чак такъв проблем, колкото са вятърът и много сериозната влага от сблъскващите се в пролива Дрейк Тих и Атлантически океан. С една дума – там се научаваш да благодариш за възможностите, които природата ти дава да работиш."

Филмът "Отвъд предела" ще е с продължителност от час и половина, може да бъде пуснат по някоя телевизия, но качеството му е по-скоро за голям екран, казва режисьорът. Сюжетът ни показва, че всички препятствия, които мислим за непреодолими, могат да ни се подчинят, ако положим достатъчно усилия.

През септември филмът "Отвъд предела" ще бъде излъчен на няколко големи фестивала, след което ще се "завърти" и в киносалоните.

Касалийски разкри подробности и за друга лента, по която работи в момента. Тя е посветена на един скален феномен, който се намира на дъното на Черно море, между Созопол и остров Свети Иван – вкаменена гора от времето, когато се е случил Всемирният потоп. Смята се, че това е станало преди повече от 7500 години. С уговорката, че работата по филма "Потопът и вкаменената гора" продължава, режисьорът ни сподели:

"Една от версиите, които разглеждаме във филма е, че, когато се скъсва Босфора, Черно море е било сладководно и водите на Средиземно море заливат огромна територия от сушата, пълна с растения, хора и животни, които с времето се вкаменяват. В момента този артефакт от онова време, живее свой нов живот, защото е обитаван от различни риби, миди, рапани и пр."

Вижте още:

• Ледник Калиакра, ледопад Руен, бряг Баба Марта – стотици места в Антарктида носят български имена

• Български учени създават апаратура за изследване движението на ледниците на Антарктида

• Антарктида и нейните невидими обитатели провокират интереса на младите български учени

Снимки и видео: Facebook /Beyond the Limit, личен архив на Еленко Касалийски, БТА