Участниците в 32-рата българска антарктическа експедиция вече са на остров Ливингстън, а основната им цел е заедно с осъществяването на научните проекти да построят новия лабораторен блок. Сред тях е и Петър Сапунджиев – доктор по електроника и от пет години инженер на Българската антарктическа база.
Любител на алпинизма, Петър Сапунджиев прекарва много време в планината. С дейността на Българския антарктически институт се запознава, докато работи върху измервателно устройство, необходимо за базата ни на ледения континент. Към Антарктида го връща "изумлението, удивлението и магията на това място".
"Всеки, който за първи път отива там, неизбежно е пленен от тази уникална и неповторима природа и го преживява по различен начин – казва специалистът. – Първият път обикновено е най-емоционален. В професионален план това изследователско поле на изява в Антарктика също е много вълнуващо. Като инженер на базата съм ангажиран с енергийната система, с научната апаратура. Започнах да работя с групи от учени – хора, които се занимават с геофизика, с ледници и така се оформиха няколко конкретни идеи."
За дейността си в областта на електрониката Петър Сапунджиев говори с плам:
"Това, което ме е вдъхновявало още от малък, е използването на електрониката като средство за създаване на нещо творческо, изследователско – сякаш да си добавим още едно сетиво, още един начин да опознаваме света около нас. Занимавам се основно с измервателна електроника, правя специфични устройства, които вършат специфични функции и изследват някакви параметри. После анализираме тези данни и чрез тях разбираме повече за процеси и явления около нас."
В настоящата си мисия на Антарктида Петър Сапунджиев е ангажиран в два проекта. Първият е свързан с изследването на слънчевата енергия на територията на базата. "Това ще ни помогне да проектираме по-ефективно и да оптимизираме нашите соларни захранвания, за да работи апаратурата, която ни е необходима за изследователската дейност", пояснява той.
Задачата на соларната система ще бъде да следи количеството слънчева енергия, попадащо върху единица площ и под различни ъгли. Очаква се първите данни да пристигнат след година. "Когато знаем колко енергия получава системата, ние математически ще можем да определим нейното състояние и как трябва да я оптимизираме, за да работи през тъмните дни. Антарктическата зима разполага само с 2-3 часа светлина на ден", добавя Петър Сапунджиев.
Вторият проект е свързан с движението на ледниците – "една изключително деликатна екосистема", по думите на изследователя.
“Базата ни е заобиколена от ледници, а те, от своя страна, реагират на всички промени, случващи се в света – продължава Петър Сапунджиев. – Нещата са "навързани" – не само климатичните, но и множество промени в природата, които са като една свързана верига. Затова и изследването на ледниците носи много информация за локални и глобални процеси. Изобщо ледниците са изключително впечатляващи, могъщи и величествени структури. Моята задача е да създам автономна фотографска система, която всеки ден, години наред, в суровите антарктически условия надеждно да заснема избрани от нас части от ледник. С получаването на тези кадри ще можем да прилагаме различни методи за обработка и когато те се подредят и ускорят, ще виждаме как ледниците се придвижват."
На основата на извлечената информация ще може да се съди за скоростите на движение, как различните зони се придвижват една спрямо друга, за релефа под ледниците.
Петър Сапунджиев добавя, че скоростите и топенето на ледниците откриват част от пъзела на загадките за глобалните промени: "Безспорно ледниците се топят в момента, въпросът е това до каква степен е предизвикано от човешка дейност, до каква степен е част от някаква нормална природна цикличност. В момента се полагат големи усилия да се отговори на тези въпроси."
И докато учените се опитват да нарисуват глобалната картина на света, в който на практика вече живеем с неговите нови предизвикателства, заплахи, но и надежди за качествен скок в много сфери на познанието, отговорността на всеки от нас е да постъпва осъзнато, защото дори най-дребното посегателство спрямо природата често бива умножавано милиард пъти.
Вижте още:
Текст: Диана Цанкова (използван е репортаж от Антарктида на Марина Великова от програма “Хоризонт” на БНР)
Снимки: Марина Великова, БТА
Изработването на плетени изделия е традиционен занаят, който заслужава възраждане и нов живот, вярва Александрина Пандурска, позната с многобройните си инициативи за популяризиране на културни и исторически места в района на Благоевград. По нейна идея..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа президентът Румен Радев в социалната мрежа “X“ по повод терористичната атака над коледния базар в..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и за другите органи, с изключение на Висшия съдебен съвет, защото мнозинството, което трябва да го..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..