Сладкодумният разказвач Нана от Шотландия или как звучат народните ни приказки на английски

Тя е професионален разказвач. Разказва истории от цял свят, но най-вече български народни приказки. Също така тя е поет, фотограф и гид – развежда хората сред природата, докато им разказва приказки. Запознайте се с Нана Томова. Родена е в град Поморие, но когато е на 10, заедно със семейството си, заминава за Франция. После живее във Великобритания, а от няколко години е в Шотландия, където се е отдала на своето вдъхновение – сторителинг (разказване на приказки). В много държави по света това се счита за изкуство, което събира многолюдна публика.

"Шотландия има дълги история с приказките, митовете, фолклора, която още продължава. И аз се преместих тук заради природата и приказките. Шотландия ми напомня за България, не знам защо. Навсякъде е красиво и тази красота е като храна за душата" – казва Нана Томова в интервю за БНР-Стара Загора.

Вярва, че срещата й със сторителинга не е случайна, защото другата й професия е аптекар. Така се родила идеята за подкаста The Story Apothecary ("Аптека за приказки"). "Слушането на истории може да намали възбудата и да успокои психичните разстройства, така че започнах да го предлагам на пациентите и видях, че наистина подобрява психичното им здраве. Има нещо много човешко в разказването на тези истории: те ни свързват един с друг" – каза преди време Нана пред британското издание The Guardian, което посвети статия на нейните разходки в гората в съчетание с разказване на приказки.

Нана твърди, че черпи идеи от българския фолклор. Тя превежда стари български народни приказки на английски, като вплита свои герои и символики в тях. Очарована е от мита за самодивите и от ритуалите и вярванията на нашите предци. Нейни истории са включени в сборника "Херба Митика" на английската авторка Ксанте Грешам Найт с приказки от цял свят.

"Разказвам приказките на английски, който ми е много силен език, но аз започнах да вкарвам и доста български думи и изрази и това е много важно, защото връща приказката към нейните български корени. Иначе, ако махнеш тези думи, приказката губи нещо от себе си" – казва Нана.

Вижте как Нана разказва българска народна приказка на английски

Народните предания й помагат да се върне към родния й език, който не е могла да практикува пълноценно от дете. А когато посещава България, тя търси хора, които да й разкажат за стари традиции и начин на живот. В момента Нана Томова работи върху собствена книга с български народни приказки на английски.

"Ще стане дума за самодивите, за луната, приказки за слънцето, ще има приказки за природата, за вековните дървета. Историите ще бъдат разделени на четирите сезона. Защото, примерно приказките за самодивите се разказват само между пролетта и есента, когато те са на Земята – обяснява Нана. – Като цяло доста приказки си имат сезон. Както например има приказки за слънцето, които са се разказвали само по Коледа и се пеят коледарски песни, или на слънцестоенето през лятото. По същия начин е и в книгата, която пиша."

През това лято Нана участва в Единбургски фестивал, посветен на народното творчество. "Събитието се провежда на всеки два месеца и най-различни хора се срещат там, за да разказват приказки, да свирят, да танцуват, да пеят" – обяснява Нана и добавя:

"Понеже ме поканиха да разказвам български приказки, намерих една българска група за народни танци от Единбург, казва се "Хоп троп" с две много добри танцьорки, които танцуваха, докато аз разказвах. Залата беше пълна, всички билети бяха изкупени… Една от приказките беше за самодивите и докато разказвах, момичетата изпълняваха самодивски танц. Така, приказката и танцът си паснаха идеално като един пъзел."

Нана вярва, че един ден ще може да се върне да живее в България и да събере от възрастни хора още много неразказани приказки, за да ги сподели със света.

Вижте още:

Текст: Венета Николова (по интервю на Ина Николова от БНР-Стара Загора)

Снимки: Facebook /Nana Tomova Storyteller