Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски работилници с магазинчета, където майстори ковачи, тъкачи, грънчари, дърводелци и сладкари показват и предлагат своята продукция. Днес автентичният облик на Самоводската чаршия е запазен тъкмо благодарение на занаятчиите, които посрещат клиенти буквално в ателиетата. За тях ще ви разкажем в поредица от публикации, а първата ни отбивка е в ателието на сладкарите, или както са се наричали през XIX в. – шекерджиите.

Вървейки по калдъръма на Самоводската чаршия, погледа приковава голяма табела, която ни подсказва, че прекрачваме прага тъкмо на шекерджийницата. На витрината са изложени лакомства с причудливи названия, непопулярни и дори странни за неподготвения посетител. Как да опишем например пестила – характерен деликатес от сини сливи, известен в района като "габровски шоколад", или пък балсуджукът, бялото сладко и сечените бонбони. Локумът също е сред непознатите за чужденците сладкиши, като той се предлага с орехи, чист и натурален - без есенции.

Тук разбираме и за причудливия начин, по който се прави небетшекерът – натрошени прозрачни захарни кристалчета, които обикновено използваме, за да лекуваме болно гърло през зимата.

Човек се чуди на изобилието от красиво опаковани захарни близалки, бонбони, ореховки и фонданени фигурки на клечка, а най-важното е, че всичко е ръчна изработка и никъде не се влагат консерванти. Голямата трайност се осигурява само от натуралната захар, която се използва при направата на всичко в шекерджийницата –  уверява ни Ния Николова, която е само на 17 години, но познава технологията и съставките на почти всички захарни изделия:

"Семеен бизнес е това, спонтанно решение са взели майка ми и баба ми, които преди 21 години започват да работят тук и да разучават как се правят повечето неща и от опит усвояват рецептите. Това е една от най-старите работилници на чаршията. Приятен е този занаят, работи се с хора, могат да се усвояват нови рецепти, Предлагаме търновска халва, пестил, бал суджук, сечени бонбони, карамелени петлета, фонданени близалки, целувки, ореховки, вафли с локум, вафли с халва, мармалад и др. 

Пестилът например се прави от сушени сливи, сравняват го с шоколад, но в него няма никаква добавена захар. Прилича повече на мармалад, но е по-твърд от него. За захарните фигурки използваме захар, брашно, глюкоза, нишесте и сухо мляко, но консерванти няма."

Самата Ния най-много харесва като вкус меденките и ореховките, защото и те са приготвени от ръцете на нейните баба и майка – Нели Бончева и Деница Пашова – майсторките от шекерджийницата . "Аз им помагам в магазина през ваканцията, вече съм почти на 17 години и за първа година ме оставят да посрещам сама клиентите на магазинчето" – казва ни Ния Николова:

"Чужденците не са виждали никога пестил и балсуджук. Балсуджукът се прави от орехи, топени в гроздова шира, сладката течност от гроздето, преди да стане виното. Те често не познават нито халвата, нито бялото сладко. Бялото сладко се прави от вода, захар, глюкоза и есенция - бергамод. То се поднася от домакинята в лъжичка, която се потапя в чаша с вода. Облизва се лъжичката, пак се потапя във водата и се отпива от нея. Много добре върви с кафето, което ние тук приготвяме на пясък. Кафето се загрява в медно джезве в пясъка и едно джезве се изсипва като доза за една чашка. Приготвят го на много малко места в България, а на Самоводската чаршия само при нас се пие такова кафе. По-вкусно е, защото завира върху пясъка и става по-ароматно. Самото кафе е слабо, но пък става много вкусно. Сега пясъкът се загрява на електрическа плоча, но преди са се използвали въглени от огнище. Едно кафе аз го приготвям за 2-3 минути, но трябва да се внимава, защото има вероятност да изкипи. Тръгне ли да се надига, веднага се маха, за да остане каймак.

Хората искат да опитат, да видят как се прави кафе на пясък. Има много голям интерес към кафето, а и всеки може да седне и да го изпие на масичките в самата шекерджийница"– разказва ни следовницата на майсторките от шекерджийницата, 17-годишната Ния Николова.

Снимки: velikoturnovo.info, Facebook / Нощ на Самоводската Чаршия и Фестивал на занаятите, Етнографски музей на открито „Етър“