"Ти казваш, че си българин, но не знаеш български език" – с този упрек на чиновници в България са се сблъсквали не един и двама наши сънародници от историческите български общности по света. Сред тях е и Бледар Алтерзиу от Албания. На обидата той отговорил: "Аз не знам български, защото не съм имал възомжността да го науча. Но имам желанието...". И призовава и днешните български политици да се погрижат никога повече хора като него – българи по произход и по душа, да не чуват подобен упрек.
Бледар Алтерзиу е завършил политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това и магистратура по публични финанси в УНСС. Живее в град Елбасан, но корените му са от областта Голо бърдо в Албания, където 65% от населението се самоопределя като българско (Преброяване`2023). В последните години Бледар е придобил опит в местната администрация, занимавайки се с различни дейности, включително с управление на проекти по европейски програми.
Първият му досег с България е на 6 август 1998 г. Помни го и до днес: "Ние сякаш идвахме от друга реалност, защото по това време в Албания цареше институционален хаос".
Решението на Бледар да дойде у нас е напълно рационално и е свързано с трудностите на прехода в Албания, макар това да са години на изпитания и у нас. И сега е благодарен, че е имал възможността като човек с български произход да учи в своята прародина.
"Беше трудно, но имах късмета да прекарам първите години в София със съквартиранти българи, което ми помогна да науча езика – разказва ни той. – В общежитието си взех телевизор. Така, от телевизията, от радиото, от вестниците, аз научих по-добре българския език. Е, не го знам перфектно, но поне придобих самочувствие и се разбирах с хората.“
Българският език е крайъгълният камък и за опазването на народностното самосъзнание сред българите в Албания. По-голямата част тях използват една по-стара форма на езика ни, поради което сблъсъкът с книжовната му норма е предизвикателство за много българи от Албания. За усвояването на съвременния български език днес помагат неделните училища, като това в Елбасан, в чието помещение провеждаме и разговора си с Бледар Алтерзиу.
Той ни казва, че в последните години дейността на училищата и на българските сдружения в Албания е много по-организирана в сравнение с 90-те години на м.в. С помощта на Дружеството на българите в Албания и на българската държава, вече и децата в Елбасан имат свое българско неделно училище. Важна роля в този процес изиграва и официалното признаване на българите за национално малцинство от албанската държава през 2017 г. Но все още българският език си остава основно предизвикателство пред студентите у нас, идващи от Албания. С какво конкретно може да помогне на този процес българската държава, питаме нашия събеседник.
"Децата тук учат за България, чуват за България, но нека и да могат да я видят тая България. Пеем и танцуваме традиционни песни и танци от нашия край, но нека участваме в такива фестивали в България. Така познанието няма да остане само като част от учебния час. Децата ще могат да почувстват и да усетят България. Със сигурност това ще ги мотивира много повече."
Така и повечето българи в Албания няма да гледат на България като държавата, която им дава гражданство и европейски паспорт, но и като на място, където те надграждат своите знания и умения.
"Аз, освен за дипломите, съм благодарен и за това, че се запознах с един друг свят – споделя ни Бледар Алтерзиу. – Моят мироглед се разшири в България. Успях да живея в това общество и да го разбера. Същото това искам и за децата ни. Това е скрита печалба, която аз съм взел от пребиваването си в България."
И до днес Бледар поддържа връзка с България. Пътува често до София и не пропуска възможност да се срещне със своите приятели от университета. "България е моята втора родина" – казва той: "Обиколил съм голяма част от страната – София, Варна, Бургас, Велико Търново, Пловдив, Казанлък, Карлово, Кюстендил… Навсякъде ми харесва. Чувствам се спокойно. Общувам на български език, хората ме разбират, познавам манталитета. Аз съм на 45 години, а 25 години от моя живот са свързани с България".
В разговор за нуждите на българското национално малцинство, Бледар Алтерзиу отправи и препоръка към българското общество и институциите в България да са по-внимателни и толерантни към албанските граждани с български произход, а на политиците ни препоръча да са по-активни и да работят за опазване на българското малцинство в Албания:
"Една случка никога няма да забравя от времето, когато бях студент в България – бях първи курс, беше завалял първият сняг, излизайки от общежитеието, в анасьора виждам едно момиче, красиво момиче. Представих й се и, когато й казах откъде съм, тя обърка морския курорт Албена с Албания. И ме попита как съм оттам, като в Албена не живее никой, защото е морски курорт. Т.е. искам да кажа, че много хора в България не знаят, че в Албания има българи. И не само това – има и политици, които не знаят това. Или, може би, не се интересуват.
Когато се говори за българите в чужбина, някак всички се ориентират към отношенията със Северна Македония. Да, аз не искам ние да сме център на вниманието, но да се прави разлика и да се знае, че българи има и на други места. И че в Албания също има хора, които работят за българщината, дават всичко от себе си да опазят културата ни и те трябва да бъдат насърчени. Препоръката ми към политиците е, когато вземат решения, да имат предвид и този факт. Слава Богу, през последните години се увеличи интересът към нас от страна на България, идват политици, министри, вицепрезидентът Йотова. Така че, очаквам от българските политици именно тази активност. Освен с присъствие, да са актуални и с проекти, насочени пряко към хората от нашето малцинство, с които да помагат за тяхното развитие – културно, социално, икономическо, просветно…"
Бледар Алтерзиу се връща и в детските си спомени, когато в Албания е действал тоталитарият режима на Енвер Ходжа.
"По това време животът на българите в Албания е бил различен. Например, в нашия край – Голо бърдо, ние не сме имали възможността да научим книжовен български език. И това трябва да се признае на тези хора – трудностите, с които са се сблъсквали и усилията, които са полагали, за да запазят своя език, културата и традициите, независимо от това, че са били под натиска от държавата и на обществените предрасъдъци. Това не е било така в района на гр. Корча (Източна Албания), където държавата по един или друг начин, може да е малко, но ти даваше възможност да учиш до четвърти клас. А при нас не можеше и да се мисли за това.
По времето на комунизма аз само веднъж съм пътувал до Голо бърдо. И си спомням тогава, че баща ми трябваше да иска специално разрешение от полицията в Елбасан, за да посети тези места, защото те тогава бяха в граничната зона между Албания и тогавашна Югославия. А за да стигнеш до Голо бърдо, преминаваш през два или три полицейски пункта с щателна проверка. Т.е. в самата си държава ти трябваше да искаш разрешение, за да пътуваш. Ето толкова е било трудно на хорота, които са оттам, да си пътуват до родните места. А какво остава за българския език в училище и т.н.
Ето тези неща трябва да знаят и политиците, когато вземат решения. Казвам го, имайки предвид онова, което съм претърпял и изживял през годините в България. Когато сме ходили с наши съграждани да подаваме документи за българско гражданство, и лично към мен са се обръщали с думите: „Ти си българин от Албания, но ти не знаеш български език“. Аз не знам, защото не съм имал възможността да го науча. Но имам желанието. И как очакваш човек на 40 или 50 години да знае книжовен български, когато не е имал възможност да го научи.
А резултатите от работата на неделните училища, които вече работят, ще се видят след години. Днес вече преподавателите възпитават малките деца на книжовен български език. И резултатите от това ще се видят в бъдеще. Нужни са поне 10-15 години, за да има резултат от това обучение. Хубавото е, че тук все още има хора, които работят и се занимават с тези въпроси. Затова и очакваме подкрепа от българските институции. Тяхното внимание ще даде повече мотивация да съхраняваме идентичността си, а и хората ще знаят къде и към кого да се обърнат."
Питаме нашия събеседник от Елбасан и каква е връзката между албанците и българите, какво е общото между нас?
"Първо, и двата народа сме на Балканите, второ – и двете страни са били под турско робство, така че са споделяли едни и същи трудности. В социалните и в семейните отношения, в принципите сме почти едни и същи. Различават ни само границите, езика и това, че тук преобладаващо се изповядва ислямът, а в България – православието. Но това не ни пречи да сме си близки. Обичаме една и съща кухня, ценностната ни система е почти еднаква, имаме почти едни и същи традиции в семействата си и в общуването с приятелите си… Ние сме много по-топли, спрямо западния свят, където отношенията изглеждат по-студени… За най-дребните неща се палим, по балкански. И това е така, сигурно защото тук пием ракия (смее се)".
А как се информирате за България? И вълнува ли ви това, което става в нашата страна?
"Да, аз се информирам. И искам да знам какво става в България. Всекидневно. Дори в телефона си имам свалени различни информационни приложения от България. Аз съм български гражданин и е нормално да бъда информиран за процесите и събитията в България – култура, спорт, политика, икономика. Да, вярно е, аз живея в Албания, но България е втората ми родина и съм свързан с тази страна – и емоционално, и юридически, и икономически."
Снимки: Красимир Мартинов, Костандина Бело, Pixabay
Предимно облачно
Разкъсана облачност