Българите на остров Крит имат пет училища, но се нуждаят от консулска служба

"Сдружението на българите на остров Крит" (гр. Βουλγαρική Ένωση της Κρήτης) вече девет години полага усилия да бъде мост между България и сънародниците ни в най-южната гръцка територия, замествайки понякога най-нужния елемент – държавата. Сред целите, които си поставя, е да защитава правата на българските граждани на острова, но и да съхранява родните традиции и обичаи сред диаспората.

На остров Крит живеят близо 20 хил. българи. Мнозина от тях изпитват необходимост да общуват със свои сънародници, затова и чрез различни мисии сдружението успява да ги обедини в общност. Една от най-важните безспорно е свързана с българския език, просвета и култура.

Петър Анастасов

Петър Анастасов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В българските неделни училища се обучават около 200 деца – част от тях напускат страната ни и заедно с родителите си се заселват за постоянно на острова, а други са родени там.

"От последните две-три учебни години има около 20 български деца, които кандидатстваха в български университети и днес са студенти във Варна, Пловдив и София – казва председателят на сдружението. – Това е положителен факт, но като цяло диаспората не се замисля на този етап за връщане в родината. Трудната криза покрай коронавируса и въобще икономическата криза в Гърция накара много хора да заминат за Централна или Западна Европа. Големите разстояния, високият стандарт на живот и ниското заплащане заради незнаенето на езика и липсата на документи ги принуди до няколко години да се приберат на остров Крит, а някои и в България. Интересното е, че не всички успяха да се адаптират по родните места и се завърнаха."

България е залепена за Гърция и ние сме малко привилегировани. Така Петър Анастасов обяснява лесното приспособяване на сънародниците ни към гръцкия начин на живот.

"Българската и гръцката кухня са много близки, а климатът е почти аналогичен с изключение на Крит, където е много топло – продължава той. – Така че на нас не ни липсва толкова българското, още повече, че нашият манталитет е сходен, и християнската религия, обичаите и църковните празници са ни еднакви."

Според Петър Анастасов активните сънародници по света повече се интересуват какво се случва в България, отколкото самите българи в страната. И дава пример как десетки и дори стотици пъти му се е налагало да проследява обсъждания на парламентарната Комисия за българите в чужбина.

"Ние сме принудени да слушаме определени неща, които ни засягат – добавя председателят на сдружението. – Обикновените граждани със сигурност познават лицата на политиците и политическите партии, но интересът към изборите е изключително нисък. Създадохме изборни секции във всеки град и през последните пет-шест години всеки има възможност да гласува. Първоначално агитирахме, но впоследствие спряхме, защото се получава парадокс – хората си мислят, че имаме някаква изгода. Така че сега разчитаме единствено на личното самосъзнание. На последните избори имахме най-ниска избирателна активност в сравнение с вота отпреди пет години, тъй като хората се отвратиха от всичко случващо се."

От какво най-много се вълнуват българите на острова? "От това, което пряко е свързано с тях – как да си получат здравните осигуровки, кога ще дойде консулът, т.е. засягат ги административните въпроси", отговаря Петър Анастасов.

Така и нерешен остава въпросът с липсата на консулска служба на остров Крит, и сънародниците ни продължават да разчитат на консулските дни, за да извадят нужните им документи. За разлика от административните въпроси, при образователните всичко е наред, връща темата председателят на Сдружението на българите там.

"През м.г. 22 деца се явиха на изпит по В2 към Департамента за езиково обучение на Софийския университет и получиха ниво за владеене на български език – казва с гордост Петър Анастасов. – Това означава, че се вижда крайният резултат, че го има ефекта на това, което се опитва да направят държавата и Министерството на образованието и науката, защото тези 400 училища са реални и съществуващи. Надявам се програмата "Неразказаните истории на България" да се развие и по страничен път да успяваме да привлечем децата към някакво преживяване или събитие, а не да говорим само на сух български език."

Накрая председателят на сдружението дава един положителен пример за успешно сътрудничество с българската държава. По програма на Министерството на образованието и науката учители от българските училища зад граница вече специализират в Софийския и в Пловдивския университет как по-ефективно да обучават децата. "Нуждаем се да получим по-високо ниво на преподаване, защото повечето от нас са аматьори ентусиасти, които се мъчат да научат нужните неща най-вече чрез споделен добър опит от колеги", добавя Петър Анастасов.