"Истината е благодат за оня, който е готов да стигне до край". Думите са на писателката и сценарист Свобода Бъчварова, от чието рождение на 11 януари се отбелязват 100 години.
Според Свобода Бъчварова, цинизмът е големият удар върху човечеството. Уволнена от българската кинематография през 1989 г., тя емигрира в Бразилия при своята дъщеря Елица Бъчварова. “Да емигрираш съвсем не значи да загърбиш гражданската си съвест. България си остава неизменно в сърцето ми с интелектуалното, психологическото, нравственото и национално любопитство. Така и ще умра“, посочва писателката.
Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). Баща и Тодор Ангелов е потомък на бежанци от Македония. След 1923 г. той емигрира със съпругата си Александра Шарланджиева и дъщеря им Свобода в Австрия, после в Париж, а след това е екстрадиран в Белгия. Бил е интербригадист в Испания. На 30 ноември 1943 г. Тодор Ангелов – Божаната е екзекутиран от Гестапо. Кралство Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник и го обявява за национален герой. През 1982 г. в брюкселския квартал „Скаарбек“ е открит негов бюст-паметник.
Свобода Бъчварова е автор на сценариите на филмите “Между релсите“, “Опасен чар“, “Жребият“ (1993) по тетралогията ѝ “Земя на прицел“, “Мера според мера“, който е по мотиви от романа "Литургия за Илинден“. За него през 2008 г. тя казва: “Този документален роман е историческо събитие. Започнах да събирам материали за него през 50-те години. Миналото е органическо присъствие по пътя към истината. Моят разказ започва със страданието на македонските бежанци. Бяха още живи войводите и четниците на ВМРО“.
Редактор е на филмите “Авантаж“, “Лачените обувки на незнайния воин“, “Мъжки времена“, “Козият рог“, “Господин за един ден“, “Таралежите се раждат без бодли“. Сред по-известните й романи са “Великденска ваканция“, “Литургия за Илинден“, “Приключенията на Фильо и Макензен“, “Телеграма с много неизвестни“ и др.
Свобода Бъчварова умира на 27 юни 2012 г. в Рио де Жанейро.
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..