Финансовата ситуация в държавата е критична – обяви преди дни новият финансов министър Теменужка Петкова. Така малкото добри новини за забавената инфлация (на годишна база) и падането на шенгенските граници от началото на годината са напът да се стопят на фона на последиците от политическата криза, която забави гласуването на Бюджета на държавата за 2025 година. Новоизбраното правителство изтегли проектобюджета изработен от служебния кабинет и обяви, че ще внесе ново предложение до 14 февруари, а междувременно трябва да обяви и оздравителни мерки за държавната хазна.

Темата за бюджета, за нивото на разходите и политиката по приходите разгорещи дебата между управляващи и опозиция. Страна в този дебат са и синдикатите, които забелязват, че в проектобюджета е заявено намаляване на дефицита от 18 млрд. лв., до 3% от БВП (12 млрд. лв.), без обаче да са обявени реалистични приходни и разходни политики за текущата година. Синдикалистите от КТ "Подкрепа" са притеснени и от факта, че "липсва яснота, относно задължителните осигурителни отношения и заложените параметри. Неясна остава и политиката по доходите". Според тях обявената дата (14 февруари) за внасяне на проекта на бюджет "създава предпоставки за напрегнатост, недостатъчно време за обстойно запознаване и изготвяне на аргументирани становища, съответно и вероятност от грешки".

Експертите от другия голям синдикат в държавата – КНСБ – настояват за политика по доходите, която да води до минимум 10% ръст на заплатите и гарантиран средносрочен темп в увеличаването на възнагражденията, което да доближи условията на труд в България с останалите страни-членки. Те поставят условие бюджетът да бъде обсъден и гласуван в най-кратки срокове (6-7 седмици). Това е продиктувано от факта, че в края на март приключва сега действащият Закон за приходите и разходите за 2024 г.. "Това автоматично води до стагнация на разходните политики. Има сериозно напрежение в много системи и е много важно управляващите да проявят разумно мислене в посока оптималния ръст на заплатите" – поясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

"Сроковете са много кратки, но политиките в края на краищата са важни. Може да бъде гарантирана политиката по доходите, да има поне 10% увеличение за всички и то със задна дата от 1 януари.Защото минималната работна заплата нарасна с 15% от началото на годината, заплатите в частния сектор растат с по 13 -14% номинално всяка година през последните три години. А в публичния сектор увеличенията са между 8 и 12%, т.е. ние изоставаме. Така че, ако няма поне 10% увеличение, публичният сектор ще стане силно неконкурентен и няма да има кой да работи най-вероятно. А ние искаме качество на услугите – и в образованието, и в здравеопазването, и в социалните дейности. Правителството има задължение да поддържа нивата на заплащане на тези, на които плаща то, съобразно пазара на труда и по този начин да гарантира една мотивация на работещите, която да отговаря и на очакванията на гражданите спрямо качеството на предлаганите услуги."

4,2% ръст в цените за изминалата година в България отчита КНСБ, въз основа на своето регулярно изследване върху потребителските цени на 20 от основните и жизненоважни стоки.

Един от дебатите в държавата в началото на годината е за цената на насъщния. След премахването на нулевата ставка на ДДС върху хляба, въведена като икономическа мярка по време на пандемията, и връщането ѝ на 20% от 1 януари, се стигна до осезаем ръст на цената в почти всички градове на страната. "Цената на хляба обаче порасна с близо 4% за времето, в което действаше нулевата ставка" – припомня Пламен Димитров:

"Твърдението, че намаляването на ДДС за дадена стока и услуга води до намаляване на цената е тотално невярно. Винаги синдикатите сме били против намаляването на ДДС, защото това лишава бюджета от приходи, които през разходните политики трябва да се ориентират и към подпомагане на отделни производители, и на отделни стоки, към социалната сфера, към здравеопазването и образованието."

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане на труда сред останалите държави-членки на ЕС. В същото време тук се наблюдават и най-високите потребителски цените на основни стоки и ресурси за бита, дори в съпоставка с близки до нас държави. Тревожен остава фактът, че най-бедните в България продължават да обедняват и то още по-бързо – алармират от КНСБ. Хората, които усещат този недостиг на средства са работещите на минимална заплата, както и възрастните със средни и ниски пенсии. По разчет на синдикалната организация доходът за издръжка на тричленно семейство (двама родители и едно дете) трябва да бъде не по-малко от 2650лв. Това няма как да стане, ако работещите в домакинството имат доход, близък до минималната заплата, или 1077лв. в момента. В затруднено положение са и пенсионерите със средна пенсия от около 800 лв.

Всички цени са увеличени от началото на годината – свидетелства Анка Стоянова, пенсионер от София:

"Ето, прави ми впечатление, че всичко, което днес си купих от пазара е с повишение в сравнение с миналата година. Моята пенсия не е от високите, на средно ниво е, засега се справям с битовите разходи. Не разчитам на помощ от децата ми, оправям се сама. За мен политиката е виновна за нашето икономическо състояние. Сигурно има и други причини, но мисля че най-вече политиците носят вината за държавата. Важното е младите да са по-добре, на тях да се увеличават доходите. Те трябва да издържат деца и затова имат повече разходи. А ние пенсионерите обикновено сме свикнали да сме по-скромни и да разчитаме на себе си."

Инфлация има, цените се повишават – такова е наблюдението и на Таня Василева, търговец на един от големите пазари в София:

"С парите, които взимам от продадената за една седмица стока не мога да си купя от борсата нищо, за да заредя отново стоката. Хората определено са притеснени, но се надявам, че заради факта, че вече има правителство, хората да се успокоят. Но в момента ни е малко по-трудно. Аз доста пътувам по света и със сигурност мога да кажа, че живеем в най-красивата страна, просто ни трябват повече радости и да сме горди, че сме българи." 

Снимки: БТА, БГНЕС, БНР - Видин