Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Барабанистът Иван Димов отваря дома си край Цюрих за артисти от България

3
Снимка: Facebook /Иван Димов

"Животът на музиканта е много хубав, ако успяваш да го живееш както искаш и с музиката, която искаш, а не с тази, която пазарът ти налага" – вярва барабанистът Иван Димов. Музикалната му кариера е свързана с две емблематични български групи, създадени през 90-те години на 20-ти век  "Мастило" и Мери Бойс Бенд. От две десетилетия обаче работи в мениджмънта на голяма американска компания от хранително-вкусовата промишленост, което го отвежда в Швейцария. Така, вече 11 години живее близо до икономическата столица на страната Цюрих и превръща дома си в притегателно място за български музиканти и артисти.


"Наел съм си къща в едно малко градче покрай Цюрих, за да мога в мазето да си направя хубаво студио. Освен това искам да имам голяма къща, защото българската общност в Швейцария не е от много хора. Заедно със съпругата ми сме казали на всички музиканти и артисти, че който от тях иска да има представление или концерт в Швейцария, храната и подслона им ги предлагаме безплатно у нас. Затова къщата ни е сравнително голяма, в която имаме отделен апартамент за гости. Освен това, заедно с българското училище /”Родна реч" – бел. авт./ в Цюрих, се опитваме да осигуряваме български културни събития, за да може българщината тук да оцелее. Носим учебници, участваме на всички възможни събирания на българите тук, аз съм им озвучител. В Швейцария има също трупа за народни танци, казва се "Луди млади" – доколко са млади не е ясно, но че са луди е вярно, и те също организират чудесни събирания" – казва ни с усмивка Иван Димов.

С каквото и да се занимава обаче, за Иван музиката остава онази споделена любов, без която не може. Любимо място в дома му е оборудваното от него студио.

Роден в Бургас, музикантът свири на любимия си инструмент – барабаните, още от 9-годишен. Талантът му предопределя след Музикалното училище в морския град да продължи обучението си и в Музикалната академия в София при проф. Татяна Кърпарова. След това заминава за съседна Турция, където в град Измир, също като учителката си, от 1997 до 1999 година Иван Димов преподава ударни инструменти. Веднага след завръщането в родината, започва активният му период като барабанист в родни поп-групи.

"В "Мастило" аз бях човекът, който заедно с Виктория Терзийска (вокал) тласкахме групата към поп-музиката, защото другите двама членове на бандата, смятаха, че тя трябва да звучи по-твърдо. Беше хубав период с тях, но в един момент решиха, че ще подписват договор с голяма родна продуцентска компания. Когато го прочетох разбрах, че аз не мога да го подпиша, защото той означаваше край на моята кариера в икономиката, с която се занимавах вече. С групата решихме да се разделим и те взеха нов барабанист."

С Мери в Швейцария

Приключението му със следващата група – "Мери бойс бенд”, започва скоро след това – получава обаждане от Мария Мутафчиева (фронтдама на бенда), с която се познава от родния им Бургас. "Най-хубавото нещо в групата са безкрайно добрите отношения между хората и затова за мен е истинско удоволствие да свиря с тях" – признава Иван, връщайки лентата назад:

С Маргарита Хранова от концерт в София лайв клуб

"Събрахме се, свирихме, харесахме се и решихме, че ще продължим заедно. Това се случи преди почти 20 години. Клипът към песента "Дългият път към дома" е първият, в който участвам. Всички партии на барабаните в този албум, са записани от мен. Дадоха ми да направя и аранжимента на една от песните, което я направи много различна от всички останали в него. Става дума за "Докога", която остана единствената, без официален клип” – припомня си Иван и добавя с усмивка: – Може би причината е в мен, тъй като съм изключителен фен на джаза, което ме провокира да я накарам да звучи по-фънки.”

''Докога” от Първо студио от 2011 година
Иван не изоставя увлечението си по джаза, макар и да свири само за удоволствие с няколко свои приятели. Правят и записи, но "за себе си" употреба:

"За съжаление джазът е много елитарна музика и дори на големи пазари като САЩ, хората трудно могат да се издържат само с нея. Затова, когато съм си мислел някакви записи, винаги съм искал да има и малко джаз, но да бъде по-близо до публиката, които ще го слушат. Когато излезеш на сцена и видиш хората пред теб, е невероятно удоволствие."

Мария Мутафчиева - 30 години на сцената (10.02.2023)


Снимки: личен архив, Facebook /Иван Димов, Лилия Йотова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Списание в Аржентина представи съвременната българска литература

Изявени имена от писателското съсловие на България са включени със свои произведения в новия брой на електронното литературно списание „Eslavia“ . Това съобщиха специално за Радио България Аксиния Иванова и Иван Цанков, съответно, председател и секретар..

публикувано на 19.12.24 в 16:42

"БГ Бен" – изданието на българите на Острова празнува 20 години

На 30 март 2004 година излиза първият брой на български вестник във Великобритания "БГ Бен". Началото е скромно – осем страници формат А4 и една голяма мечта – да се превърне в обединител на българите на Острова. Днес, 20 години по-късно,..

публикувано на 19.12.24 в 15:35
Илия Луков

Българските общности зад граница посрещат народния певец Илия Луков с бели гълъби в небето

Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи от историческите общности – всичко това Илия Луков вплита в амалгама, побираща съзнателния му живот...

публикувано на 12.12.24 в 12:25