На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец.
Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при римския император Луций Септимий Север (196-210 г.) в гр. Магнезия (дн. Магнисия) в Тесалия) където по-късно станал епископ. Той става жертва на гоненията на християните по времето на император Луций Септимий Север и е подложен на тежки мъчения, след което е осъден на смърт от самия император. Езическите власти уловили светия епископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите:
- Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот.
Виждайки изумителната твърдост на стареца и чудесните прояви на Божията сила, множество езичници повярвали. Всички те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били осъдени на смърт. Чудесно изцерен от раните си, св. Харалампий призовал езичниците да разберат истината, изцерявал болни и чрез силата Божия правел много чудеса.
По повеля на императора, той бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, св. Харалампий дигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде - да им даде телесно здраве и душевно спасение, като им умножи земните плодове.
"Господи, - казвал той в молитвата си, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!"
След тая молитва светият старец издъхнал, преди палачът да спусне меча върху него.
Харалампий Магнезийски предал душата си Богу на 115 години, през 202 година. Наричан е „Чудотворец“, заради множеството чудеса, които извършил. Светата му глава се пази в гръцкия манастир „Свети Стефан“ в Метеора.
Паметта на Свети Харалампий се почита, особено от българите, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите.
Традиционно в този ден в храмовете се освещава пчелният мед.
На 10 януари се почитат и светите мъченици Енната, Валентина и Павла, приели мъченическа смърт при Фирмилиан, управителя на палестинската област.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
Снимки: Ива Антонова, Екатерина Костова - БНР
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
В първия епизод на "Мост на вярата" гостуваме на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний . Пред Дарина Григорова и Александра Карамихалева той разказва за социалната функция на Българската православна църква и взаимодействието ѝ с..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в..
Светият синод на Българската православна църква единодушно с 14 гласа избра сегашният ректор на Духовната семинария в София за предстоятел на Видинска..
На 11 февруари Православната църква чества паметта на Свети свещеномъченик Власий, еп. Севастийски и свети мъченик Георги Софийски Нови...