На 27 февруари Софийската опера вдигна завесата за поредната бляскава премиера от сезона – "Фалстаф" на Джузепе Верди с впечатляващ постановъчен екип: Григор Паликаров – диригент, Марко Гандини – режисьор, Итало Граси – сценограф, Анна Биаджоти – художник на костюмите, Виолета Димитрова – хормайстор. Постановката грабва вниманието с остроумие и изисканост, с функционална сценография, изумително красиви костюми, с активно, интелигентно и зрелищно действие и внимателно разработени актьорски задачи, с изключително внимание към детайлите – както в театралната, така и в музикалната реализация.
Дни преди премиерата пред Радио България говори изтъкнатият италиански режисьор Марко Гандини, ученик и асистент на легенди като Франко Дзефирели и Греъм Вик, поставял в най-големите италиански и световни театри като Миланската Скала, Римската опера, "Сан Карло" в Неапол, Арена ди Верона, "Ла Фениче" във Венеция, Метрополитън опера в Ню Йорк, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, "Театро Реал" в Мадрид, "Театро Лисеу" в Барселона, Мариинския театър в Санкт Петербург.
Опитът на маестро Гандини с "Фалстаф" включва общо четири постановки. Първата датира от 2010 г. в Римската опера и е пресъздаване на продукцията на Франко Дзефирели от същия театър в Рим през 1963 г., когато Фалстаф е бил великият Тито Гоби, а диригент – легендарният Карло Мария Джулини. Марко Гандини си спомня това издание като удивително, с изключителен актьорски състав. Следва постановка на операта в Токио с японска трупа, която се оказва истинско събитие. Продукцията е толкова успешна, че веднага след това е изнесена в Teatro della Maestranza в Севиля – Испания. Това е първият случай японска оперна продукция да бъде наета от важен европейски театър. В Севиля Марко Гандини се запознава с българския баритон Кирил Манолов, който представя ролята на Фалстаф великолепно. Третата реализация на режисьора е в сътрудничество с Фестивалния оркестър на Будапеща – един от най-добрите оркестри в света, с прочутия диригент Иван Фишер. В София е четвъртата му и нова постановка на "Фалстаф", която за маестро Гандини е абсолютно специална, защото събира целия опит от предишните.
"Чувствам се много добре! За мен беше голяма чест да поставя "Медея" – една толкова емоционална и сложна опера, в Националнияоперен театър в София. Усещането ми беше абсолютно положително от самото начало, защото бях сигурен, че тук има задълбочено познание за гръцката митология и разбиране конкретно на този мит. Изключително съм благодарен на маестро Пламен Карталов за това, че се сети за мен за тази важна продукция и този важен дебют. Чувството ми сега, след успеха на "Медея" е, че сме като едно семейство: връзката със сцената, певците, техническия персонал и хора, е много красива и изглежда, като че ли вече сме правили много постановки заедно. Има взаимно доверие и уважение. Високо оценявам работата на сценичния екип, техниците, хора и оркестъра, ръководени от маестро Григор Паликаров, с когото вече сме истински приятели. Той е един от най-изтъкнатите български диригенти, харесвам работата му, неговата музикалност... честност, струва ми се, че се познаваме отдавна, нямам чувството, че за първи път работим заедно. Споделяме едно и също усещане за музиката, което ни обединява и за което няма нужда да говорим или обсъждаме: всичко върви плавно към целта. Той е изключителен майстор и се надявам в бъдеще да работя с него отново."
"Маестро Гяуров беше невероятен, един вид "шаман", който омагьосваше всички с уникалния си глас. Това, което поразяваше в него беше, разбира се, гласът му, но и огромната му скромност! Той беше много скромен – качество, което на практика е изчезнало сред днешните така наречени големи звезди. Спомням си един забавен епизод в Метрополитън опера в Ню Йорк. Бях там за постановката на Дзефирели на "Кармен". На служебния вход стояха вокална педагожка с нейна ученичка, младо момиче. Николай излезе и учителката развълнувана каза на ученичката: "Виждаш ли този господин? Това е съпругът на Мирела Френи". Бях шокиран! Предположих, че ученичката може би е сопран, затова учителката говори така! Но аз скочих и възмутено се обърнах към нея: "Как смееш да говориш така??? И на какво си мислиш, че учиш това момиче, ако дори не знаеш, че този господин е най-великият бас в света и дори не го представяш като такъв!". Френи и Гяуров бяха невероятна двойка! Единият обичаше другия и те бяха две гигантски части от едно цяло и две прекрасни скромни личности. В този конкретен епизод Николай се намеси, като ми каза много спокойно, усмихвайки се, с дълбокия си топъл и утешителен глас: "Марко, няма значение, забрави, аз съм щастлив да бъда съпругът на Френи!!!". Почти се разплаках... По този начин той демонстрира с изключително смирение голямото си уважение и любов към своята прекрасна съпруга и велика певица Мирела Френи. Наистина научих много от този епизод."
На пресконференция в София Марко Гандини отправи много похвали и ласкателства към българските оперни певци, с които работи в момента.
Начело на първия състав солисти на новата оперна постановка е великолепният баритон Кирил Манолов, определян като "най-добрия Фалстаф на нашето време" не от кого да е, а от великия диригент на съвремието Рикардо Мути. Редом с Кирил Манолов в премиерния спектакъл пяха водещи солисти на театъра: Габриела Георгиева, Венцеслав Анастасов, Мариана Пенчева, Мария Радоева, Силвия Тенева, Емил Павлов, Красимир Динев, Николай Павлов и Александър Носиков. Вторият, абсолютно равностоен екип от интерпретатори, е воден от световната знаменитост Лучо Гало (Lucio Gallo) – артист, изявявал се на сцените на всички най-престижни театри на планетата. Негови партньори във втората премиера бяха Мила Михова, Атанас Младенов, Станислава Момекова, младият италиански тенор Рину Матафу, Весела Янева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Пламен Димов-Гранджан и Николай Войнов.
"За това издание на "Фалстаф" имаме два изключителни певчески състава – казва Марко Гандини за съвременните български гласове, които публиката ще чуе новата му постановка: – Когато казвам изключителни, имам предвид не само отделните гласове, но и хомогенността на групата, тоест как всички гласове работят заедно. Единият актьорски състав е невероятен, другият му е равностоен. Те са фантастични. Не бива да забравяме, че "Фалстаф" е много трудна опера от музикална гледна точка – не толкова от вокална, колкото по отношение на ритмичната прецизност и качеството на фразирането. Много трудна опера и от гледна точка на текста, който е изключително богат и пълен с детайли. И, разбира се, тя е сложна от гледна точка на сценичното действие, което винаги трябва да бъде оживено, пъргаво и изпълнено с нюанси. Тъй че интерпретаторите, които представят "Фалстаф", трябва безспорно да притежават тези качества. Всички наши певци ги имат и ги усъвършенстваха по време на интензивния процес на репетиции, в който демонстрираха голяма отдаденост. Действително дадоха всичко от себе си, за да постигнат най-доброто. Не бих искал да изтъквам един или друг, защото наистина всеки в ролята си е отличен. Ръководството на театъра е избрало най-добрия певец за всяка роля. Това прави трупата великолепна, дори изпълнителите на най-комичните роли са наистина феноменални. Смеем се през цялото време, всеки път те правят нещо различно, тъй че е чиста радост да ги гледаш."
Това, което е поразило Марко Гандини в състава от български гласове, е специфичната тежест на вокала.В гласовете има нещо масивно, плътно, което създава гравитационна сила. Режисьорът си спомня пророческо интервю с Рената Тебалди от 70-те години на ХХ век, когато великата примадона е предрекла, че в бъдеще ще има по-малко мощни гласове от поколението певци от 50-те и 60-те години, това ще бъдат "vocine" – на италиански "малки гласчета". И наистина днес виждаме това да се случва в основните театри по света, където определен тип вокалност и техника бавно изчезват. А при съвременните български певци той намира това класическо качество на гласа – плътен, присъстващ, глас с тежест. "Това е, което аз обожавам – казва Гандини. – Обичам не само да чувам гласа, но и да усещам в тялото си това присъствие."
В последния век толкова е казано и написано за "Фалстаф" на Верди, за операта, музиката, драматургията, образите. Всичко е така подробно анализирано. Безсмислено е отново и отново да повтаряме определения като "безсмъртен шедьовър" и т.н. Но все пак, дали Марко Гандини може да каже – кой е сър Джон Фалстаф?
"Имаме текста и музиката, има и история, която е анализирала неговия характер. Но за мен Фалстаф представлява абсолют, той представлява всички нас. Верди и Бойто са привлечени от този герой и неговите приключения в "Хенри IV" на Шекспир – чудесна драма за четене, но Верди и Бойто всъщност създават нов герой, който притежава много от самия възрастен Верди – човек, който гледа на миналото с разочарование. Фалстаф олицетворява човека, който страда от съдбата. Съдба, която го издига и го кара да изпадне в дълбините на мизерията и самотата. Но този човек е надарен с голям интелект и голяма ирония, за да може да оцелее. Затова той ни учи, че животът редува тъжни моменти с щастливи мигове и всичко може да бъде преодоляно с усмивка. Това е същото, което и Чарли Чаплин е вложил в добре познатата и красива песен Smile – прекрасен текст и думи. Мисля, че това, което научаваме от Фалстаф, е, че в крайна сметка всички сме измамени от желанията и илюзиите на живота, но не трябва да се натъжаваме, трябва да приемем нашите неразположения, да приемем трудностите и да ги преодолеем с лекота на духа. Това е великото учение, което Верди чрез Фалстаф ни дава."
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..