Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, за което е удостоен със званието "Праведник на света". Това е последният предстоятел на българската Екзархия – формата, под която съществува Българската православна църква след постигане на църковна независимост в рамките на Османската империя през 1870 година, до 1953 г. Екзарх Стефан ръководи духовенството четири години – от 1945 до 1948 г., след което е свален от комунистическата власт и интерниран в карловското село Баня, където живее до смъртта си през 1957 година.
Светското име на екзарх Стефан I Български (1878–1957 г.) е Стоян Попгеоргиев Шоков. Той е роден родопското село Широка лъка, следва в Киевската духовна академия, преподава в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". В България архимандрит Стефан развива активна обществено-църковна дейност и израства в църковната йерархия. През 1921 г. е хиротонисан за Маркианополски епископ, а година по-късно е избран и за Софийски митрополит.
По време на Втората световна война, въпреки че е близък до Двореца и правителството, екзарх Стефан I не споделя про-германската ориентация на властта и е убеден миротворец. Пише и изнася стотици проповеди, беседи и статии, публикувани в различни български и чуждестранни издания. Той е един от изявените защитници на българските евреи, като отказва да приеме опитите за техните гонения и лишаване от права.
В своя проповед в храма "Света Неделя" от 24 май 1943 г., екзарх Стефан обявява: "Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон". Още същия ден пише писмо и до Цар Борис Трети, в което напомня – "Не преследвай, ако не искаш да бъдеш преследван. С каквато мярка въздаваш, с такава ще ти се въздаде. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето". И допълва, че решението на правителството за Закона за защита на нацията, противоречи на законите и принципите на Светата православна църква.
За всички тези важни моменти от личната историята на екзарх Стефан I Български напомня изложбата "Екзархът – Спасител и спасените деца". За първи път тя беше представена в родното място на духовника – родопското село Широка лъка, а сега, до 11 март, може да бъде видяна в сградата на българския парламент със съдействието на народния представител от област Смолян, д-р Красимир Събев.
На 22 февруари Православната църква чества Намирането на честните мощи на светите мъченици в Евгения, както и паметта на мъченик Маврикий и 70-те войни с него. Във време на гоненията против християнската вяра християните с опасност за..
Задушница е важен ден за много християни. На този ден поменаваме починали роднини и близки. Първата от трите Задушници за годината, известна още като Голяма или Месопустна задушница, се пада на съботата (22 февруари), преди Месни Заговезни в..
На 21 февруари почитаме паметта на преподобни Тимотей и на свети Евстатий, архиеп. Антиохийски . Преподобни Тимотей Отшелник, италианец по произход, от младини се подвизавал в манастир, наречен "Символи", в Мала Азия, близо до планината..
На 5 март Православната ни църква чества паметта на светите мъченици Йоан Българин и Конон. Св. Йоан бил родом от България . По някакъв случай..
На 6 март отбелязваме паметта на светите 42-ма мъченици в Амория и св. Аркадий. Тези християнски мъченици били военачалници и пострадали..