На 9 март Православната църква почита паметта на Светите Четиридесет мъченици Севастийски. Това са 40 доблестни войни, които отказали да се поклонят на старите езически богове и през 320 г. приели мъченическа смърт заради вярата си в Христос.

9 март е храмов празник на църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново – място от изключително значение за българската държавност, което достойно пази паметта на славните търновски царе.

Средновековният комплекс е сгушен над Янтра – там, където реката се извива между двата укрепени исторически хълма Царевец и Трапезица. Дори след падането под османска власт край духовната обител в Асеновата махала живеели българските занаятчии, търговци, духовници. До наши дни са останали 7 храма, някои от които продължават да са действащи. Но най-емблематична за средновековната българска столица е именно църквата "Св. Четиридесет мъченици". Нейната история се преплита с най-значими събития от времето на Второто българско царство (1185–1396), а след Освобождението (1878 г.) храмът отново е сцена на ключови събития, предопределили бъдещето на възкръсналата ни държава.

Българските деца още от училище знаят за славната битка на цар Иван Асен II при с. Клокотница. В ранната пролет на 1230 година на това място българите побеждават войската на епирския деспот Теодор Комнин. След убедителната победа епирският владетел е пленен заедно със семейството и свитата му. Победата идва тъкмо на 9 март и се възприема като знак за българите, че имат божествената закрила и помощ от Светите Четиридесет мъченици. В прослава на войнския дух и величавите победи на всички български владетели, цар Иван Асен II построява едноименния храм.

По това време Търново бил православна твърдина с над 50 действащи молитвени храма, считани за основа на просперитета – 23 на хълма Царевец (с 4 градски манастира) и 21 на хълма Трапезица (с 21 манастира).  

Храмът "Св. Четиридесет мъченици" се превръща в пантеон на първите строители на България, тъй като точно тук се съхраняват трите владетелски колони – на хан Омуртаг от IX в., колоната на цар Иван Асен II от 1230 г., както и фрагмент от гранична колона от времето на хан Крум, на повече от 1200 години. Това са едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници, а събирането им на едно място, макар да са създадени по различно време, има за цел да подчертае по категоричен начин приемствеността в българската държавност.

И не на последно място – в двора и в пристройка на храма се намират гробовете на покойници от царската династия на Асеневци. Тук почиват костите на цар Калоян – след основни проучвания, тленните останки на владетеля бяха тържествено препогребани в църквата на 19 април 2007 г.,  800 г. след неговата кончина. Тук е мястото за вечен покой и на цариците Анна Мария и Ирина. Вътре в църквата е гробът на високо тачения Свети Сава Сръбски, така че храмът е свято място за поклонение и на гостите от съседна Сърбия.

Храмът "Св. Четиридесет мъченици" претърпява много от превратностите на времето. През османските времена е превръщан в джамия и християни в него не са допускани. Но въпреки това и днес, съграденото от цар Иван Асен продължава да е на мястото си и да служи като неопровержимо доказателство за делата на велики владетели и за упованието в Бога, с което народът ни е преминал през най-мрачните моменти в историята.

Днес Църквата "Св. Четиридесет мъченици" е паметник на културата и макар да не е действащ храм, на патронния празник там се провежда служба в присъствието на миряни от близо и далеч. Разказът на опитния екскурзовод Светлана Петкова насочва вниманието и към манастира "Великата Лавра", част от който някога била и църквата "Св. Четиридесет мъченици":

"След построяването на църквата "Св. Четиридесет мъченици", възниква и манастир. До входа има арка – там е бил параклисът, където са препогребвани костите на манастирските братя монаси, а тук, долепени до крепостната стена са били стаичките на монасите. Бил е мъжки манастир, вижда се и трапезарията, която е била много красиво помещение със сводове и стенописи. В северната част на манастира личат основите на няколко стопански помещения. В южната част на църквата "Св. Четиридесет мъченици" се намира малко дворче, там са били покоите на игумена и игуменарната".

След падането на България под османско владичество (1393 г.) продължава да бъде действащ храм докъм XVI-XVII в., когато турците я превръщат в мюсюлмански молитвен дом. "Даже построяват и минаре, което по неизвестни причини постоянно падало" – казва Светлана Петкова и продължава:

"Самата църква има различни периоди на своето съществуване, но най-важният е, когато Търново е столица на Второто българско царство. При изследването ѝ, което започва след Освобождението, тук се сформира първото археологическо дружество, оглавено от Марин Дринов и Васил Берон. Но най-сериозните археологически изследвания започват по времето на цар Фердинанд и те са не само на Царевец и Трапезица, в останките на римския град Никополис, но и в църквата "Св. Четиридесет мъченици" – разказва ни Светлана Петкова и ни връща към любопитна  история, свързана с един от добрите лекари от средата на XIX в. – Христо Даскалов: – Тогава той успява да излекува жената на турския валия и да върне здравето на имама на мюсюлманския манастир, който е бил на мястото на църквата по онова време. Турците за благодарност го допускат да влезе в "Св. Четиридесет мъченици" и този лекар успява с голяма прецизност да снеме автентичните надписи от колоните на Крум, Омуртаг и на Иван Асен II, изпращайки ги на руските слависти. И още от 1860 г. цивилизованият свят обръща вниманието си към тази българска светиня. Неслучайно веднага след Освобождението ни от турско робство тук започват разкопки. Дори веднага след Освобождението ни, на 9 март освещават църквата и се възобновяват православните служби в храма. Вече през 1935 г. църквата е обявена и за народна старина."

В храма княз Александър Батенберг е провъзгласен за първи владетел на свободна България. Княз Фердинанд, а после и цар също се венчава за властта в търновската старина. По времето на войните през XX в., в "Св. Четиридесет мъченици" се освещават и бойните знамена на България. Затова, по думите на историците, тази църква е от много голямо значение, не само в средновековната, но и в най-новата история на България.

"Паметна дата е 10 февруари 1879 г., когато започва деятелността си Учредителното събрание във Велико Търново" – разказва още Светлана Петкова. Това е първият опит за парламентаризъм в свободна България, след като княз Ал. Дондуков-Корсаков (един от създателите на Княжество България) подписва протокола за откриването на Учредителното събрание и след като всички чуждестранни представители, с кавалерия и с духова музика се събират в църквата "Св. Четиридесет мъченици":

"Тогава първият председател на Учредителното събрание – Екзарх Антим I, отслужва молебен в чест на този нов парламентарен живот на новоосвободеното ни Отечество. Пак на това място министър-председателят Стефан Стамболов се жени за съпругата си. Неслучайно тук е провъзгласена и нашата Независимост – от княз Фердинанд, точно в 12 ч. на 22 септември през 1908 г."

Снимки: Регионален исторически музей - Велико Търново, bulgariatravel.org, bghistorypictures.wordpress.com