На световния ден на свободата на печатното слово – 3 май, говорим кога е възникнала необходимостта на хората да се информират за сериозни събития и още по-важно – защо трябва да има свобода на тази информация. Говорим и какви са механизмите за нейното..
За поета и общественика, охридчанина Григор Пърличев (1830-1893), от чиято смърт тази година се навършват 130 г., се знае много. Как е писал на гръцки и е спечелил поетичния турнир в Атина с поемата "Сердарят", как този факт е подразнил литературния..
В Страстната седмица обръщаме внимание върху това, което знаем, ала особено върху онова, което не знаем за манастирите – тези средища на религиозното, но и националното познание. Прясно издадената книга – "Манастирите в България" на Христо Шанов ни дава..
Обект на разговора е едно от свойствата на литературата – да се гмурка в дълбините на човешката носталгия, а повод е новата книга с разкази на Бистра Величкова – "Ресто". В случая става дума и за такива апотеозни произведения от българската литературна..
След изборите се питаме какво избираме и като бъдеще чрез огромните обществени и социални промени, идващи с изкуствения интелект. "Робог" е неологизъм, измислен от Георги Караманев, подобно на думата "робот", внедрена в живота някога от писателя Карел..
"Българският Великден или страстите български" на Тончо Жечев разказа за една от най-значимите самостоятелни български акции, продължила близо век и половина в новата ни история – борбата за църковна независимост. Каква е била ролята на заиграването с..
Дискусията в "Гласът на времето" е посветена на разнообразните интерпретации на обществената памет. Много хора пишат спомени или се ровят в архивите и създават съответните произведения, касаещи важни исторически събития или фигури. Други хора не са..
На 1 март, денят, почитан като празник на надеждата и идващата пролет, се присещаме за контрастния характер на политическите страсти в близкото ни минало. Техният отзвук продължава и в днешното ни общество. Двама изследователи – журналистите Ивайла..
Говорим за балканските войни, но и за войните като цяло, видени през очите на българските майстори на словото от началото на ХХ век. Първата Балканска война избухва при небивал народен ентусиазъм, смятана е за освободителна, възторгът е неописуем...
Предаването е посветено на силата на словесността, най-вече – писаната словесност, която променя света в културен, политически, социален аспект. Словото в свещените книги на големите религии безусловно играе такава роля, но постулатите на Лутер, станали..
