Що е то президент? Отговорът е в карикатурите

Какво е общото между бивши, настоящи и бъдещи президенти, президенти на футболни клубове и сиренето „Президент“? Общото е, че те са герои в есенна изложба на български художници с недвусмисленото заглавие „Президент“.

Вниманието на българската публика е фокусирано в момента върху популярните фигури, които участват в надпреварата за президентското кресло. Изборите наближават, а битката става все по-ожесточена. Това дава гориво за работа на майсторите на шаржа. „Героите на деня“ са колоритни, нарисувани са в патетични пози или пък устремени в полет към жадуваната президентска институция.

Твърди се, че българската карикатура е сред 10-те най-силни в света. Доказват го смелите графични коментари върху злободневни сюжети на авторите в настоящата изложба.

Политиците са принудени да живеят заедно с карикатурата и тя е част от живота им. Ако си широко скроен, ако си умен, няма да се засегнеш от шаржа – казва Ивайло Цветков – секретар на секция „Карикатура“ към СБХ. За него рисуването на президенти не е по-различно от изобразяването на други известни и не толкова известни хора. Рисувал е шаржове на бившите президенти на Франция и Бразилия де Гол и Дилма Русеф просто за собствено удоволствие. Признава, че негова сатирична творба била подарена на Русеф при посещението й у нас през 2011 г.

От карикатуристите не познавам човек, който да тръгва със злоба, преднамерено да обиди човека с рисунката си. Винаги обаче има опасност някой да се засегне, особено когато хората се вземат много на сериозно и не приемат да се правят шеги с тях.
Спомням си как един от известните кандидат-президенти сега се обади, за да каже, че в моя карикатура съм го нарисувал с недостатъчно дълги панталони. Би било разбираемо, ако съм го нарисувал с дълъг нос, но той се беше засегнал от панталоните. В следващата карикатура не поправих този детайл, защото авторът никога не трябва да променя образа, той си има свое виждане и трябва да си го отстоява. Ние, българите, имаме много пикантна политика, нашите политици са цветни. Примерно някой сухар като дойде от Европейския парламент, той е непроницаем, гледа през очила. А нашите са натурални, като започнеш от Митьо Пищова и стигнеш до председателя на парламента Цецка Цачева. Е, и у нас има „каменни лица“, но са малко. Въпреки многото неща, които се опитваме да кажем чрез карикатурите, политиците не си взимат поука. Лицата на управниците се сменят, но недостатъците им си остават същите. Изложбата с карикатури е малкото отмъщение на обикновения човек. Той идва в залата, за да се посмее над изопачения образ на този, който е високо в йерархията, но не работи в интерес на хората.

Ивайло Нинов е сред популярните творци в страната ни, а почеркът на неговите карикатури е добре разпознаваем сред сънародниците ни. Той от години поддържа сатирични рубрики на страниците на многотиражен вестник.

За добро или лошо, електронните и вестникарските медии пълнят главата на българина от сутрин до вечер с едни и същи проблеми и образи. Човек, колкото и да е интелигентен и способен да се ориентира в обстановката, се обърква. Няма начин да се ориентира, освен ако няма силни съпротивителни сили към околната среда. За да оцелее в такава обстановка, човек трябва да включи инстинкта си за самосъхранение. Може би насмешката и сатирата помагат в това. Карикатурата има привилегията да се възприема светкавично. Не е необходимо човек да отдели време, за да прочете дълъг текст. Само с едно поглеждане трябва да осъзнае, какво иска да каже авторът. Карикатурата не е само рисуване, тя е журналистика. Човек, който се занимава с вестникарска карикатура, трябва да има гражданска позиция, житейски опит, с който да прави графични анализи на днешния ден, каквито са карикатурите. Нужна е зрелост, не опира само до талант. Колкото и благодатна да е обществената почва у нас, не може всеки ден да се рисуват нова и нова карикатура. Достатъчно е да се направят две карикатури на седмица, но такива, че най-добре да осветляват важните събития на деня. За целта трябва да живееш с проблемите на обществото и да направиш своята рисунка разбираема за широка публика. Хубаво е човек да притежава верен усет за истината, но това не е даденост, човек не се ражда с това, то се култивира у него. Да се занимаваш с изкуство е комплексна дейност, в него влиза образованието, възпитанието, приятелите, с които общуваш, музиката, която слушаш и всичко останало.

Снимки: Гергана Манчева и sbhart.com