Воднопречиствателната станция е единствена за австрийската столица. Тя е 100 процента собственост на общината и е построена е през 1970, като заема площ от 420 хил. кв. метра, приблизително колкото Ватикана. Вероятно всеки е предубеден към подобно място, защото именно в съоръженията на пречиствателната станция идват всички отпадни води на почти двумилионния град. Истината е, че във въздуха се усеща някаква миризма, но в никакъв случай тя не е толкова силна, защото отпадните води за първата степен на механичното пречистване са вкарани в съоръжения, които се помещават в сгради или специални покрити конструкции.
Целият процес на пречистване на отпадните води отнема 20 часа, като чрез инсталацията се прави не само механично, но и биологично пречистване на водата. Така в крайна сметка освен чисти води, които отиват в Дунава има и голямо количество тиня. До момента тази тиня е обезводнявана и след това давана за изгаряне в Завода за преработка на отпадъци, който се намира срещу пречиствателната станция. Идеята вече е тинята да не се изгаря, а да се оставя да "ферментира" в продължение на 20 дни и от нея да се получава биогаз. Всичко това няма да стане толкова бързо. Тази година започва строителството на биореакторите, а завършването им е през 2020 г.
През 2012 г. общинският съвет на Виена дава зелена светлина на съвместния проект на Техническият университет на Виена и пречиствателната станция "Зимеринг" на стойност 248 милиона евро, който ще превърне станцията в огромна електроцентрала за производство на биогаз. След 2020 г. и еквивалентните въглеродни емисии ще намалеят с около 40 000 т годишно. Основната част на наградения с европейски "Оскар" за екология проект са шестте биореактора, всеки с диаметър 30 м. В тези херметически затворени контейнери постъпват утайките от канализационните води, които се поддържат в движение от специален механизъм, за да може да се отделят газовете.
Облачно