Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За растежа на една магистрала

Снимка: БГНЕС

Магистралата Русе - Велико Търново е христоматиен пример на прехода. Все се строи, а не се започва. Все я правят, но по трасето не се виждат строители. Все я обсъждат, но не се решава нищо.
Преди двайсетина години наши първи първенци се разходиха из Арабските страни. Върнаха се с обещание да залеем тамошните пазари с агнешко, а те да ни построят магистрала от Русе чак до Свиленград, защото оттам минавал най-прекият им път до Европа. С градежа се захващал местен консорциум. Оттогава ядем агнешко или от отвъд Дунава, или от Нова Зеландия, а за консорциума нищо повече не се чу. Преди десетина години пак наши първи първенци се разходиха из Китай. За там щяхме да караме вино, а пекински фирми щяха да продупчат Балкана, да направят панорамен път покрай морето и да ни построят магистрала от Русе до Свиленград, защото това било най-прекият път на коприната. Както се казва – оттогава ни вино, ни причерноморска панорама, ни пекински фирми.
Тия дни се обяви, че магистралата, но само до Търново, ще я строим ние.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!