Дигитален каталог на мартениците ще направи Русенският музей през следващата година. В него ще се включат мартеници, първомартенски картички и фотографии от първомартенски събития, които ще бъдат събирани в продължение на 12 месеца. Ръководител на проекта е Искра Тодорова, уредник в отдел „Етнография“ на русенския музей.
Паралелно със събирателската дейност, музеят ще извърши и теренни проучвания за мартенските обреди в общините Русе, Сливо поле и Борово. Ще бъдат привлечени читалищни деятели, самодейци, майстори занаятчии, производители, търговци и потребители.
Събраните мартеници и разказите за тях ще могат да се видят в планираната изложба „Първомартенските празници“ в Историческия музей. Новите постъпления ще се дигитализират, а готовият продукт ще бъде достъпен за ползване на сайта на музея, който в момента е в процес на обновяване.
Проучванията на първомартенските традиции се финансират по програма „Културно наследство“ на Национален фонд „Култура“, чиято реализация ще приключи през 2022 г.
Шуменското читалище „Напредък“ празнува днес 155 години от създаването си. To съществува от 15 август 1869г. Негов пръв председател е Илия Рашков Блъсков- учител, писател и общественик. По този повод в читалището е подредена експозиция с архивни снимки, материали, документи. През есента предстоят още събития, посветени на 155-тата годишнина от..
Какво е представлява титлата „капуджибаши“ и защо българите също са успели да получат това престижно признание от Османската империя и така да станат част от нейния елит. На тези въпроси отговаря изследване на доц. Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра. Проучването му е част от сборника с научни публикации, озаглавен..
С изложба от 55 картини шуменската художничка Милена Маркова-Топалова отбелязва своя 55-ти рожден ден. Експозицията включва платна, рисувани с маслени бои, акварел и моливи, като освен с четки, художничката рисува с пръсти и длани. Защо Милена Маркова озаглави своята изложба „Без ограничения“ и можем ли да говорим за граници в изкуството?..
Книгата на д-р Стефана Йорова „Самодивата в българския фолклор“ излезе от печат. Изданието е плод на дългогодишните научни търсения на автора в сферата на словесния фолклор, вярванията и митичните образи. „Самодивата в българския фолклор“ на д-р Стефана Йорова е първото цялостно монографично изследване по темата. Книгата разглежда самодивата..
Пътувайки в Северна Добруджа, по главния път за румънския град Констанца, от шосето може да се види каменноциментовата обшивка на изключително представителен исторически паметник - скалният комплекс Мурфатлар. Той се развива на площ от цели 10 дка. Състои се от четири църкви, два параклиса, две галерии, едната от които е функционирала като гробнична в..
Родителите на Емил Стефанов се запознават в София, но се преместват на североизток и така Емил израства в Шумен. Завършва Икономическия техникум в града, но още докато учи там, разбира, че икономическите науки не са неговото поприще и се насочва към изкуството. В момента работи като сценарист, понякога актьор и режисьор, по различни проекти. Кога..
Последният ден от инициативата „Лято Арт“ е за всички, които харесват джаз музиката, тангото, шансоните и всички онези любими песни, които разказват за любовта. Тази вечер в Ганушевата къща за първи път в Шумен гостуват певицата Джорджия Павлова и акордеонистът Илко Градев, които ще представят своя проект „Multilingual“ с подзаглавието „Музиката..