Дянков: Не се очакват сътресения в европейските страни, еврозоната ще бъде по-добре тази година

Прогнозите за тази година, за първи път от 5-6 години, са за растеж почти навсякъде в еврозоната, средно с около 1%.

Тази прогноза направи в предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ бившият министър на финансите и вицепремиер в кабинета "Борисов" Симеон Дянков, след като беше запитан дали предвижда  реално икономическо възстановяване на еврозоната и икономиките на Европейски съюз. Сега Дянков е научен изследовател съответно като ректор на Руската икономическа школа в Москва и асоцииран преподавател във факултета за държавно управление Кенеди в университета „Харвард”. Той допълни:

Най-важното е, че тази година не се очаква някоя държава да потъне рязко както беше от 2009 до 2013 г - всяка година имаше поне по една държава, която реално фалираше или беше в състояние на банкрут. Така че, от една страна, средно еврозоната ще бъде по-добре икономически, от друга не се очакват някакви сътресения в отделни страни. Главно благодарение на икономическия цикъл, не смятам, че е толкова благодарение на някакви особени политики, Европа излиза от кризата. Казвам, че не е на някакви особени политики, защото, макар че икономическото развитие се засилва, остават още доста нерешени въпроси. И фискалният пакт и другото голямо развитие в последните 2 години - банковият съюз, който ще започне някъде в средата на тази година, са положителни развития, но не засягат пряко сегашното положение на европейската икономика. Те помагат в по-дългосрочен план – да не влизаме в други такива тежки финансови кризи в бъдеще. Това, което липсва на ЕС като цяло, е някакъв план за растеж. Последните няколко години няколкократно сме поставяли този въпрос в Брюксел - че ако говорим само за кризи и излизане от кризи, изпускаме голямата тема, която е икономическият растеж, конкурентоспособност на Европа. Но така и не стигнахме до нея. Но този въпрос остава и той става всяка година все по-тежък за Европа, не само заради това как се развива икономиката, а и главно за това, че европейските народи, като цяло, застаряват, което значи все по-малко работници и все повече пенсионери.

Дянков коментира, че подходът на финансова дисциплина е единственият подходящ за малки икономики като българската:

Освен Ирландия и Испания върви доста добре и се очаква към края на тази година също да излезе от техния спасителен пояс, така че 2014 г. е доста по-оптимистична за европейската икономика. По темата дали трябваше, по време на кризата, да има силна фискална дисциплина и в България, и в Европа, моето мнение продължава да е, че това беше необходимо, защото видяхме в държавите, които нямаха такава силна фискална дисциплина, особено в по-малките, колко бързо може да се стигне до срив. Словения, между другото, е такава държава, където все още нещата изглеждат доста тревожни, Португалия мина по същия път. Идеята на фискалния стимул е ,че ти имаш повече потребление, но в България голяма част от стоките за потребление се внасят, така че един вид той вероятно щеше да помага на няколко други икономики, но не толкова на нашата. Изключение на това е, ако се финансират повече инфраструктурни проекти. Ние инвестирахме доста в инфраструктура, но това беше единственото, което реално можеше да доведе до по-голям растеж. Германците са в друга ситуация. Като голяма държава тяхната консумация е главно на стоки, които се произвеждат там. При тях можеше да има и друго мислене и в началото на кризата имаше такова – 2009-2010 те имаха големи фискални програми за закупуване на коли, за закупуване на втори къщи и т.н. Така че известно време това го правиха, но след това решиха, че фискалната дисциплина е по-важна. Аз съм твърд привърженик на това и смятам, че с времето това така или иначе ще се докаже като успешната политика по време на криза. Съвсем друг е въпросът вече като около теб държавите излизат от криза, както е тази година, дали имаш възможност да правиш по-активна икономическа, включително и фискална политика.

Бившият министър на финансите коментира различния подход на Орешарски, при който се увеличава се размерът на очаквания бюджетен дефицит, увеличава се и дългът с взимането на нови кредити. Запитан защо тази политика да е лоша, Дянков каза:

Защото някой трябва на някакъв етап в някакъв етап на не толкова далечното бъдеще да плати за всичко това. Парите така или иначе ги няма и ние използване пари, които бъдещите поколения, нашите деца, няма да имат заради това, че ние сега ги използваме. Пътят, особено за малки икономики като България, по нанадолнището е много бърз и го показа Португалия. Ако видите Португалия преди 2011 г. и следите нейния бюджетен дефицит, ще видите, че те вървят много близо до това, което върви България в последните 5-6 г. В смисъл са имали малки дефицити в 5-6 г. и изведнъж като малка икономика идва външен удар, другите европейски икономики се забавят и, както знаете, Португалия влезе във фалит. Това много лесно може да се случи на България, ако продължават бюджетните дефицити да се увеличават, както стана 2013 г. и както вероятно ще стане 2014 г. В България законовото ограничение е 2%, но следващ парламент, този примерно, може да го промени. Затова казвам за Португалия - тя в 7 поредни години е имала бюджетни дефицити около 2%, но ти като правиш 6-7 години бюджетни дефицити, а ние още от 2009 г. имаме такива... Малки икономики може много бързо положението да се влоши.

Дянков отново подкрепи идеята за банковия съюз и заяви, че Българя трябва по-скоро да стане част от него:

Така или иначе в недалечното бъдеще България ще влезе в еврозоната и по-добре от по-рано ние да участваме в решенията ѝ за банковия съюз. Колкото по-рано България влезе в този банков съюз, толкова по-добре за нашите банки. Един вид иначе ще се окаже това, че има първа категория банки в Европа и втора категория банки в Европа. Относно банковото дело, България бих казал е, ако не лидер в Европа, то една от двете или трите държави, където в последните 15 г. банковите регулации, въобще управлението на банковата система, е най-добро. Разбира се, има предизвикателства с Банковия съюз. Главното е, че, макар че този съюз ще започне да работи от средата на тази година, хората , които ще работят по него от Франкфурт, самите регулатори, все още се набират. Според мен този процес ще отнеме поне още няколко години докато във Франкфурт има толкова добри регулатори, колкото има и в София.

Бившият министър на финансите е на мнение, че страната ще влезе в еврозоната в близките години:

За разлика от Естония, след това Латвия, а от 2015 се очаква и Литва да влезе в еврозоната, ние не сме чак толкова зависими от еврозоната от гледна точка на търговия и на банкова система. Основната причина, поради която и Естония, и Латвия, и Литва се борят бързо да влязат в еврозоната е, че там имаше големи банкови кризи, именно от гледна точка на това, че почти цялата им банкова система е вече в еврозоната. В смисъл банките-майки са европейски банки. Това донякъде, разбира се, важи и за България и точно заради това според мен, ние трябва сравнително бързо, но в рамките на 3-4 години да поемем по този път.

Дянков коментира негостоприемството на западните държави спрямо българските трудови имигранти и последствията от отварянето на европейския пазар на труда за българката икономика:

Ще стане още по-трудно. България от трите държави, заедно с Латвия и Литва, където демографката картина е най-сложна - най-бързо остаряване, най-малък брой нови работници спрямо пенсионери, така че и без по-голям брой имигранти в следващите години трябва да се преразгледа и данъчният и социалният модел на България заради тази демографска криза. При по-голяма емиграция, това става още по-наложително Аз не смятам, че ще има кой знае каква по-голяма емиграция заради отварянето на пазара на труда от гледна точка на това, че значителна част от младите хора така или иначе предпочитат да се обучават или във Великобритания, или в Германия, или във Франция. Една част от тях се връщат, други остават, едва ли този процес ще стане кой знае колко по-значим в следващите години.

Запитан може ли да се реформира корумпиран политически елит, Дянков коментира:

Разликата между България и другите страни в Източна Европа е, че без изключение във всички останали страни – Чехия, Словакия, Унгария, Полша, дори Румъния, в самото начало на прехода бившите системи на Държавна сигурност бяха напълно отрязани от политическия и икономическия живот на съответните държави със закони за тип лустрация. или дори с промени на Конституцията. В България това не стана. И ако погледнете исторически кога и в кои моменти основни реформи са спирани почти винаги ще стигнете до заключение, че те са спирани точно от тази стара класа, не бих я нарекъл дори политическа, защото тя е повече от политическа класа, която дърпа България назад. И в момента лидер на основна политическа партия е член на бившата Държавна сигурност. Това е доста определящо. Но във времето, ако видите в банковата ни система, знаете напоследък излязоха доста резултати от Комисията за досиетата, ще видите, че почти всички от нашите банкови деятели са били членове на бившата ДС. Е, тогава как е възможно банковата система да помага икономическото развитие? Тя просто се управлява по други закони. Законите на миналото, а не законите на настоящето. Целият икономически просперитет на България зависи от хора, които всъщност не са истински бизнесмени.

Развитието през 2014 г. на енергийните отношения между ЕС и Русия, според Дянков, ще е изгодно и за двете страни:

Европа не може без руските енергийни източници и петрол и газ, но Русия също не може без големия европейски пазар. Той е определящ за доброто икономическо състояние не само на отделни компании като „Газпром”, а и на цялата руска икономика, която е много зависима от този тип промишленост. Аз съм оптимист, смятам , че тази година най-после може би, за радост, Европа и Русия ще успеят да се разберат за някакви по-смислени икономически политики, така че от една страна европейците поне в някои държави да не плащат високи цени на газа и петрола в сравнение с други държави. Но най-важното е Европа да има единна енергийна политика. Това е между другото може би най-голямата ми изненада във времето, в което бях в българското правителство, че не получавахме реална подкрепа от ЕС в различните ни битки в това отношение. Имаше много говорене и в Брюксел и в отделни други европейски столици, но като се стигнеше до темата „Дайте да имаме единна европейска политика в енергетиката, това ще помогне на всички”, по-големите държави – Италия от една страна, особено по времето на Берлускони, Франция от друга , по времето на Саркози, винаги се дърпаха и казваха „Да, ние ще имаме единна политика, но вие си преговаряйте едни по едни - българи, поляци, естонци и т.н.

Сега с "Южен поток" става обратното. Комисията си поиска мандата да преговаря от наше име за параметрите на „Южен поток”, след като видя , че няколко държави, включително и България, според нея, прибързаха и стигнаха до договори , които не са в интерес нито на съответните народи, нито на Европа като цяло. Европа, според мен, получи ценна поука от работата по „Набуко”. Там нямаше единна европейска политика, макар че доста се говореше за такава. Отделни държави имаха отделни интереси и всъщност в крайна сметка „Набуко” не се получи. Смятам , че промяната на политиката на ЕК спрямо „Южен поток”, до голяма степен е продиктувана от виждането, че по предишния голям европейски проект „Набуко” се стигна до неуспех, точно защото нямаше единна енергийна политика от страна на Брюксел.