Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век

Снимка: БГНЕС



Институтът за изследване на близкото минало, Фондация Америка за България и Червената къща представят днес публичната лекция на доц.Теодора Драгостинова от Департамента по история към Университета на Охайо, САЩ на тема "Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век"

Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като "културен пробив” или „проникване”, наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като "културно отваряне" на България към света. 

"Културната дипломация е много важен аспект от Студената война. Още след смъртта на Сталин, по времето на Хрушчов започва обширна културна офанзива на Съветския съюз, и останалите страни от социалистическия блок се захващат усилено да проганадриат постиженията на социалистическата култура на Запад" казва Теодора Драгостинова.

Според изследователката, това е една добре координирана акция, в която участват различни институции. Всичко минава централизирано през културния отдел на ЦК на БКП. Интересното е, че всичко се е координирало с Външно министрество.
"Показателно е, че от най-високо ниво се дава съгласие за най-дребните детайли".

Комунистическият елит тогава изковава термина "Втори златен културен век на България", който съпровожда българските изложби като "Съкровищата на тракийското изкуство", които се показват в най-престижните музеи на Европа и Америка.

Интересното е, че хората на Запад не реагират по очаквания от режима идеологически начин. Те не виждат в тези изложби някакво "постижение на комунистическия режим", което всъщност комунистическата пропаганда е имала за цел. Зрителите в Европа и САЩ отиват да се насладят на културната и историческата стойност.

На въпроса кои са били лицата на тази пропаганда, придружавали тези изложби Теодора Драгостина отговори: "политическият съветник и културното аташе в българското посолство, ако говорим за САЩ". Те ги организират и пишат дългите отчети.

Има обаче и  една част от българската интелигенция, определена прослойка, който е била непрекъснато пътуваща по тези мероприятия. "Няма какво да се лъжем, това не е някакво българско "отваряне към света" - това е "отваряне на света" за една  привилегирована прослойка - културната номенклатура, лоялните към властта интелектуалци, които се награждават за тяхната лоялност с възможността да поставят изложби или да четат своята поезия, например в Библиотеката на Конгреса, както прословутото четене на Георги Джагаров и Любомир Левчев през 1980." Това четене на тяхната лична поезия е обявено за "представяне на българската поезия", а те са имали възможност да обиколят Съединените щати по този начин. В областта на тракийското изкуство това е Александър Фол.

На практика лицето на това културно проникване са интелектуалците около кръга на Людмила Живкова - дъщерята на държавния глава и лидер на БКП Тодор Живков.

"Навремето дори се говори за културен пробив". Доколко обаче това може да бъде представено като "културно отваряне на България към света" е доста спорно според изследователката. "Аз не го виждам като културно отваряне. За да има културно отваряне би трябвало да има и широка българска публика на тези събития. А обикновеният българин по онова време няма нито въможност, нито разрешение да пътува зад граница. Няма възможност да отиде до Метрополитен или до Бритиш мюзиум".

Още в началото на изследването си, Теодора Драгостинова установява една показателна зависимост: "няма нито един от тези културни дейци, пътували с делегации на Запад, който да остане или да е поискал да остане като емигрант. Причина е, че всички са били сериозно обвързани с комунистическия режим" чрез система от привилегии. "Те нямат фактически причина да търсят политическо убежище на Запад" за разлика от обикновените, непривилегировани български граждани. "Тези, които отиват в Щатите, с едно единствено изключение, се завръщат".

Лекцията на Теодора Драгостинова, на която модератор е проф. Ивайло Знеполски, е днес в Центъра за култура и дебат Червената къща от 17.30, входът е свободен.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Повече от 30 събития в 64-тото издание на "Мартенски музикални дни" в Русе

Международният фестивал "Мартенски музикални дни" ще се проведе за 64-ти път в Русе. Организатор е Община Русе, а програматор отново е дългогодишният артистичен директор на форума Ива Чавдарова. Програмата е богата и интензивна: Началото ще постави на 14 март в Доходното здание Русенската филхармония под диригентството на Найден Тодоров, а солисти ще..

публикувано на 13.03.25 в 18:36

Спомен за пианистката Жени Ковачева

На 28 февруари се навършиха 120 г. от рождението на известната българска пианистка и клавирна педагожка проф. Евгения Ковачева. Нейният професионален път е белязан от обучението й в България при един от първите концертиращи пианисти Иван Торчанов и във Франция, където продължава музикалното си образование в Парижката консерватория при именитите..

публикувано на 13.03.25 в 18:12
Наградените (от ляво - надясно):
Лизавета Засимович, Иван Петрович-Поляк и Ивайло Василев

Българин спечели Международния конкурс за пианисти "Панчо Владигеров"

Завърши първото столично издание на Международния конкурс за пианисти „Панчо Владигеров“. От началото през 1986 до неотдавна състезанието се провеждаше ту на национално, ту на международно ниво в Шумен, а тази година домакинството пое Националната музикална академия, която също носи името на патриарха на българската класика.  Седемчленно жури,..

публикувано на 13.03.25 в 17:40

Радиосимфониците представят утре концерта "Съдбовни знаци"

Симфоничният оркестър на БНР ще представи концерта "Съдбовни знаци" утре от 19 часа в зала "България". Радиосимфониците ще представят "Импровизация и токата" от Панчо Владигеров, Марио Хосен ще е солист в Концерт за цигулка и оркестър от Юлиус Конюс, а Смесеният хор на БНР и басът Диман Панчев ще се включат в изпълнението на поемата "Екзекуцията..

публикувано на 13.03.25 в 12:35

Започва София филм фест

29-ият международен филмов фестивал София филм фест започва днес и ще продължи до края на месеца. Откриването е тази вечер от 19 часа в зала 1 на НДК с българския филм "Залог" на режисьора Светослав Овчаров. Българското кино е във фокуса на тазгодишното издание на фестивала, а прожекции ще има освен в София, и в Пловдив, Бургас и Варна...

публикувано на 13.03.25 в 08:18
Людмил Ангелов и Красимира Стоянова

Европейският музикален фестивал с 25-о издание в София

На 12 март е официалното откриване на XXV Европейски музикален фестивал в София със звездно събитие - рецитал на сопрана Красимира Стоянова и пианиста Людмил Ангелов.  Форумът ще има пролетно и есенно издание. Ще приключи на 2 декември, а организаторите за поредна година предвиждат някои от събитията да са със свободен вход за публиката...

публикувано на 12.03.25 в 18:48

Правдолюб Иванов представя изложбата си "Истината за истината"

От 13 март до 10 май творбите на художника Правдолюб Иванов ще изпълнят галерия "Сариева" в София. Изложбата "Истината за истината" включва непоказвани в България произведения, създадени в периода 1998 – 2024 г.   "Заглавието идва директно от работите в изложбата, показвайки, че всъщност не е ясно кое точно е истината, в смисъла на..

публикувано на 12.03.25 в 10:16