Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Столтенберг: НАТО не прави нищо в България, освен ако тя не го поиска

Гърция няма да обвързва членството си в НАТО с проблемите си с ЕС

Гърция е много надежден съюзник. Правителството и парламентът ясно заявиха, че не обвързват сегашните проблеми на дълговата криза с твърдия им ангажимент към НАТО. Разбирам много добре, че гърците са изправени пред труден момент и проблеми, свързани с бъдещето на еврото. Но вярвам, че правителството и народът на Гърция ще продължат да бъдат надеждни съюзници в бъдеще.

Това заяви в интервю специално за БНР генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в отговор на въпроса дали НАТО има резервен план, ако гръцката държава спре да плаща заплати на военните си. НАТО има военна база в Гърция. Според Столтенберг организацията не би трябвало да се намесва, ако гърците свършат парите, дори и за кратък период от време:

Тези проблеми ще станат още по-трудни, ако започнем да си разменяме ролите с други международни институции. ЕС, ЕЦБ и МВФ се занимават бюджетната, финансова и икономическа криза в Гърция. НАТО носи отговорност за колективна отбрана. Продължаваме да работим по това с Гърция, която ясно подчерта, че няма да обвързва членството си в НАТО с проблемите си с ЕС. Надявам се, вярвам и подкрепям всички усилия за намирането на решение. Но то ще бъде още по-трудно, ако аз или НАТО започнем да се месим.

Присъствието на натовски войски в Черно море и на българска територия не е продиктувано от непосредствена необходимост, увери генералният секретар на Алианса:

Искам да подчертая, че НАТО не прави нищо в България, освен ако тя не го поиска. Българите решават какво правим съвместно в страната ви. Всички трябва да разберат, че НАТО е тук за да защитава всички съюзници, включително България на принципа "един за всички всички за един". Не виждаме непосредствена заплаха за нито една държава-членка на НАТО, в това число за България. Въпреки това, живеем в променена и по-опасна среда на сигурност. Тя се дължи на заплахата от ИДИЛ на юг, на насилието в Ирак, Близкия изток и Северна Африка, което вдъхновява за терористични атаки в собствените ни държави – видяхме го в много европейски страни, включително в България. После идва съвсем различната заплаха от Изток, където виждаме една по-нападателна Русия, която от години инвестира значителни суми за отбрана и тежко въоръжение. Тя демонстрира желание да използва сила, за да променя граници, като анексира части от територията на съседна държава. Случаят с Крим е първият от края на Втората Световна война насам. Затова трябва да се адаптираме към по-опасната среда на сигурност. Точно това правят заедно България и НАТО.

На срещата в Уелс всички страни са се съгласили, че е необходима промяна в отбранителните планове, изтъкна Столтенберг:

Мога да кажа, че всички – включително и България се съгласихме, че средата за сигурност е променена. Както на юг, така и на изток. Това е причината да инвестираме в отбрана. Увеличаваме и военното присъствие в източната част на Алианса. Откриваме нови малки командни центрове в Балтийските републики, Полша, Румъния и България. Това не са военни бази, а центрове, които ще установят по-добра връзка между националните сили на България с многонационалните сили на НАТО. Вярвам, че няма противоречие между силната отбрана и диалога. От опита ми като премиер на малка съседна на Русия държава, знам, че успяхме да поддържаме добри всекидневни контакти с Русия не въпреки, а именно заради членството на Норвегия в НАТО.

България сама решава от какво натовско оборудване или присъствие има нужда. Всички източноевропейски съюзнички поискаха повече военно присъствие, включително България. Става дума за повече учения и за вече споменатия команден център с 40 души персонал, половината от които български офицери.

Решението на САЩ да предислоцира тежко въоръжение в България е взето на двустранна основа чрез споразумения със съответните държави, където отива тази техника. Но целта на това преместване на машините е те да участват във военни учения в 7-те страни. Всъщност държавите скоро могат да станат и повече. Разбира се, за САЩ постоянното превозване и връщане на тежко въоръжение през Атлантическия океан всеки път, когато се провеждат тренировки, е много скъпа и неефективна процедура. Ето защо, причината за предислоцирането в Европа, е улесняването на ученията. За мен е важно, когато има по-напрегната среда за сигурност, да отвръщаме по отбранителен и пропорционален начин.

Генералният секретар на Алианса коментира и вариантите пред България, която е изправена пред модернизация на военновъздушните си сили:

За НАТО е предимство, когато е на лице повече взаимосъвместимост в различни сфери, включително когато става дума за военновъздушните сили. Това улеснява общата работа на различните държави-съюзнички. НАТО извършва много съвместни мисии по наблюдение на въздушното пространство – така наречените "Ер Полисинг". Имаме присъствие в много страни – в такива, които имат собствени военновъздушни сили и в други – които нямат. Няма непосредствена връзка едното с другото. Разбира се колкото по-силни са българските военновъздушни сили, толкова по-добре и аз бих го приветствал. Така НАТО става още по-силен.

Интервюто на Никола Миладинов с Йенс Столтенберг можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Запрянов за Ф-16: Най-добрият самолет от 4-то поколение

Ден преди страната ни официално да получи първия многоцелеви изтребител, делегация, водена от министъра на отбраната Атанас Запрянов е разгледала производствените помещения, където се сглобяват машините Ф-16 за България, информират от МО.  Българската делегация е разговаряла с българските инженери и техници, които са на обучение. Това са..

публикувано на 31.01.25 в 09:56

Втори опит на депутатите в Гърция да изберат президент

В парламента в Атина започна второ гласуване за избиране на президент. На днешния втори тур за избор на президент са необходими 200 гласа за един от кандидатите от 300-членния парламент, за да получи поста Президент на републиката. В надпреварата участват четиримата кандидати, предложени от парламентарните партии. По предварителни..

публикувано на 31.01.25 в 09:41

От "Възраждане" предлагат България да прекрати споразумението със СЗО

По-рано от партия "Възраждане" съобщиха, че внасят проект на решение, с което България да прекрати споразумението със Световната здравна организация. Като негативни последици за страната се посочват фактите, че държавата е похарчила над 145 милиона лева за неизползвани ваксини, закупени по препоръка на СЗО и бракувани заради изтекъл срок на..

публикувано на 31.01.25 в 09:38

Обсъждат промени в Закона за вероизповеданията

Парламентът обсъжда на второ четене промени в Закона за вероизповеданията. Измененията бяха включени като първа точка в дневния ред по предложение на председателя на Народното събрание Наталия Киселова след консултации на председателски съвет.   Със спор между депутатите от ПП-ДБ и "БСП-Обединена левица" започна заседанието.  Съпредседателят на..

публикувано на 31.01.25 в 09:35
Георги Еленков

Има ли у нас почва за въвеждане на споделено родителство след развода?

В момента активно се обсъжда идеята за т.нар. споделено родителство . Това обясни пред БНР Георги Еленков, Национална мрежа за децата.  "Има три входирани законопроекта в НС . Идеята им е да се направи поправка в Семейния кодекс и съдът да постановява и на двамата родители да упражняват родителските права, когато желаят да бъдат титуляри на тези..

публикувано на 31.01.25 в 09:24
Външният министър на България Даниел Митов проведе среща с гръцкия министър по миграцията

Атина и София продължават сътрудничеството в борбата с организираната престъпност

Атина и София продължават сътрудничеството в борбата с организираната престъпност, заяви гръцкият министър по миграцията Никос Панайотопулос след срещата на министрите на вътрешните работи във Варшава. Изключително ползотворна двустранна среща са провели гръцкия министър по миграцията Никос Панайотопулос и българския вътрешен министър Даниел..

публикувано на 31.01.25 в 09:07

Димитър Ставрев, "Криле", за авиокатастрофата над Вашингтон: Грешката е на РВД

Когато става въпрос за такива тежки инциденти, трябва да се гледат детайлите и да се чете между редовете. Вертолетът е изпълнявал годишен тренировъчен полет с очила за нощно виждане . Полетите с подобни очила не са чак толкова много, а те ограничават периферното зрение на пилота. Това каза пред БНР Димитър Ставрев от списание "Криле" във..

публикувано на 31.01.25 в 09:01