Станислава Чуринскиене: Нужен е комплексен подход към децата с аутизъм

Имах големи проблеми с проговарянето на моя син и затова той да се развива чудесно в момента допринесоха не специалисти, не терапевти, а други родители. За мен това е вид благодарност към съдбата, "предаване нататък" и връщане на услугата.

Отвъд личния опит преди 10 години едно на 10 хиляди деца беше диагностицирано с аутизъм, сега съотношението е едно на 68 деца, посочи тя. Според нея това не е свръхдиагностициране, а случаите на аутизъм и сродни нарушения, хиперактивност, дисфазии и обикновени нарушения на говора сериозно зачестяват:

В цяла Европа има изоставане в реакцията - нещо се случва с нашите деца, но никой не казва какво точно. Нито здравното, нито социалното министерство са подготвени да реагират. Има един психиатричен център в Александровска болница - "Св. Никола", където детето се явява за диагностициране, след което минава на ТЕЛК и държавата дава едни 200 лева, които стигат точно за няколко посещения на логопед месечно. Много родители не смеят да отидат там, защото това е "клеймо", има "стигма" върху това състояние.

Според Станислава Чуринскиене медицината се "дърпа" от проблема, като казва, че аутизмът не е заболяване, а състояние:

Аутизмът е физиологично нарушение и като такова трябва да бъде терапевтирано не само с поведенчески подходи, те ще постигнат много малко, ако няма медицинска подкрепа. Надеждата ни е да приобщим повече медицински лица, готови да изследват темата за биохимичния подход към аутизма, да приобщим логопеди и психолози, които са склонни да преразгледат мнението си, че аутизмът е мистично състояние, за което не е ясно откъде се взема.

Интеграцията на хиперактивното и аутистичното дете в детските градини е много трудна и проблематична, посочи още Чуринскиене. Причината е в големите паралелки, неподготвените учители, малкото време, отделяно от ресурсните учители на детето с проблем - всичко това разстройва живота на цялото семейство, а самите родители не получават психологическа подкрепа.

Трябва ясно да се разграничат трудно проговарящите деца от децата с аутизъм, отбеляза още Чуринскиене:

Детето, което проговаря по-трудно, се стреми да компенсира речевия дефицит със сочене, социални жестове и звуци. Ако детето може невербално да ангажира родителя, така че той да разбере желанието му, тогава говорим за дисфазия или друг вид речево нарушение, има нюанси. Но и в двата случая трябва да се подходи много рано и много отговорно.

Сдружение "Всяка дума" ще се бори чрез групи за натиск и институционални преговори да се направи клинична пътека за хипербарна оксигенотерапия - терапия в барокамера, която, по думите на Чуринскиене, изключително много помага при тези състояния. Сдружението ще адресира официално темата за биохимичните подходи и комплексната грижа за децата с аутизъм и други функционални дефицити. Планира се и работа по европейски проекти, за да се подпомогне финансирането на дейността и финансовата тежест на терапията да не бъде толкова голяма за родителите.

Цялото интервю със Станислава Чуринскиене чуйте в звуковия файл.