Петър Чобанов: Ако "Банков надзор" си беше свършил работата, КТБ трябваше да бъде обявена в несъстоятелност до 2012-а

Основните тези на прокуратурата, според мен изцяло съвпадат с обективната истина, която се очертава след фалита на КТБ, каза проф. Димитров, допълвайки:

Защото тезите, които излага прокуратурата,  всъщност се основават на документация, на данни, на доказателства, които ги има и в КТБ - в момента управлявана от синдиците в несъстоятелността, във Фонда за гарантиране на влоговете и в Централната банка.

Очертава се една много нерадостна картина – очертава се нещо, което може да се опише с две думи като „измамна схема“. Измамна схема, от която потърпевши са вложителите в банката, другите кредитори и, разбира се, Фондът за гарантиране на влоговете, който в момента е основен кредитор доколкото той плати гарантираните влогове и стана основен кредитор на банката наред с другите негарантирани вложители и поемател на загуба, защото по закон той поема загубата, когато изплаща гарантираните размери на влоговете.

Основният потърпевш са кредиторите на банката и основно вложителите, подчерта Валери Димитров, като обясни:

Акционерите на банката осигуряват много малка част от паричния ресурс  - не повече от една десета - максимум. Докато девет десети от паричния ресурс на банката се осигурява от вложителите. Или както казват колегите икономисти -  банката управлява чужди пари.

Проф. Димитров изтъкна, че оперативният мениджмънт носи отговорност за управлението и финансовото здраве на банката, но подчерта, че не бива да се забравя, че основен мажоритарен акционер в КТБ посредством дружеството „Бромак“ е Цветан Василев:

Всъщност всички данни сочат, че той е управлявал паричния ресурс на банката – с други думи той е  бил „раздавача на кредити“.

Кой е раздавал кредите? Безспорно, че е той, разбира се, чрез мениджърите на банката, които обаче са определени от него – той ги е назначил.

В този смисъл отговорността – юридическа, морална, управленска, за състоянието на банката  лежи върху основния акционер, беше категоричен експертът, който подчерта, че доказателствата за това са видни и от обвинителния акт, внесен от прокуратурата, и от анализа на данните, които са представени от четирите одиторски компании и от БНБ, проучили състоянието на КТБ.

 Според проф. Димитров времето на специалния надзор на банката е било напълно достатъчно, за да се направи задълбочен анализ: Според мен е напълно достатъчно, защото има огромна концентрация на кредити. Проучени са мисля 137 кредита, концентрирани в ограничен кръг лица и в огромната си част това са подставени лица – специално създадени фалшиви кредитополучатели, за да получат тези кредити.

Експертът посочи, че в заключението на одиторската компания „Прайс Уотърхаус Купърс“ кредитният портфейл на КТБ е бил определен като „тотално обезценен и невъзстановим в огромната си част“ поради липса на обезпечения и ненадеждност на лицата, получатели на кредити.

Във връзка с това, че дълго време реалното състояние на КТБ не е било ясно и тя е била сочена като банка за пример, проф. Димитров изтъкна отговорността на "Банковия надзор" в БНБ, като подчерта, че той е независим и неговата дейност не се влияе от изпълнителната власт:

Нито министърът на финансите, нито министър-председателят, образно казано не управляват "ръчно" банката - това е частна банка и отговорната институция за надзора е БНБ, а БНБ - тя е независима от централната изпълнителна власт по закон. В този смисъл, за съжаление, надзорната информация се оказа доста капсулирана  - дори в самата банка (БНБ) се оказа, че Управителният съвет не е бил наясно със състоянието на банката (КТБ), защото информацията -  доколкото е била събрана и разполагаема, е била само при подуправителя по Банков надзор. 

Като цяло имаме провал на институциите и лицата, които е трябвало да упражняват надзор, обобщи Валери Димитров, като отбеляза, че освен надзора на БНБ, голяма е била отговорността и на регистрирания одитор на фалиралата банка -  ,,КПМГ България".

Бившият финансов министър Петър Чобанов, който също се включи в разговора по казуса „КТБ“, коментира, че: Тезата на прокуратурата е последователна и както каза проф. Димитров тя се оформи в самото начало и в тази посока са и парламентарният доклад, и одиторските доклади – тоест ясно е, че имаме управление – еднолично, на средства, които не са на мажоритарния собственик - те са на вложителите.

Оттам нататък тази теза е развита – показан е моделът, по който е функционирала банката, показани са няколко кръга от лица, които са причастни  към цялата ситуация, а именно – вътрешният одит на банката, външните одитори на банката и „Банков надзор“ на БНБ.

Чобанов изтъкна, че изясняването на реалното състояние на банката е започнало по време на мандата на правителството, в което той е финансов министър и отхвърли тезата, че вина за фалита на банката трябва да се търси в кабинета: Компетентните органи започнаха да действат точно по време на нашето правителство. Дотогава банката се раздуваше – утрои и учетвори баланса си, подчерта той.

Петър Чобанов смята, че, ако банката е продължила още известно време да функционира според утвърдения порочен модел, щетите биха били невъобразими и посочи: Де факто през 2011-2012-а, ако "Банков надзор" си беше вършил работата, банката трябваше да бъде обявена в несъстоятелност.

Банката по начина, по който функционира, не трябва да продължава да функционира, тъй като щеше да генерира още по-големи загуби за обществото. И ако "Банков надзор" си беше свършил работата, недостигът на капитала щеше да бъде установен още в края на 2011-та и 2012-та година – тоест нямаше да се стигне до тези загуби и върху това трябва да се концентрираме.

Финансистът още веднъж подчерта, че схемата, по който е функционирала КТБ е много опасна и е станало ясно, че има способността да се разраства:

Моделът, по който действа (банката) експлозивно започва да привлича депозити на граждани и от там идва най-голямата загуба за обществото, тъй като точно тези депозити по-късно не могат да бъдат възстановени от самите активи, които остават на банката и се възстановяват от Фонда за гарантиране на влоговете.

Бившият финансов министър в кабинета "Орешарски" допусна, че и други политици, освен Николай Бареков, са били финансирани от Цветан Василев, а проф. Валери Димитров подчерта, че финансирането на политици е ставало не чрез раздаване на кредити, а основно „под масата“ - така е купувано влияние.  

Проф. Валери Димитров се съгласи, че за да се говори за политически сценарий, който да е повлиял върху съдбата на банката, той трябва да се докаже. Експертът посочи, че тезата, че банката е „ударена“, за да се разграбят по-късно нейните активи е несъстоятелна. За какви активи става дума? -  попита риторично проф. Димитров:

След като фактите сочат нещо ясно и категорично – че банката е кредитирала бизнеси и лица, които след това се оказва, че върху тези бизнеси и лица контрол има не банката , а контрол има основният акционер. От тук може да се направи изводът, че огромна част от  кредитният ресурс фактически е присвоен от Василев – от основния акционер, каза експертът, като подчерта отново : Това е ясен индикатор, че става въпрос за мащабна измамна схема.

Проф. Димитров обясни още, че ясен критерий за несъстоятелността на тезата, че КТБ е имала здрави активи, към които е имало  интерес и затова тя е атакувана, за да стигне до фалит, е това, че никоя друга банка не е проявила желание да я купи. Ако е имала реални активи, а не само „лоши кредити“ КТБ би намерила купувач, който да я оздрави:

Ако КТБ беше нормална банка, нейните кредити щяха да бъдат рефинансирани от други банки или банката като предприятие щеше да бъде купена изцяло или на части от други банки. Няма такова нещо. Банковият бизнес, банкерите в България са наясно, че КТБ е изцяло „гнила ябълка“.  

Според Валери Димитров има шанс ощетените да бъдат поне частично възмездени със запорираното имущество на Цветан Василев, което може да влезе в обема на несъстоятелността на  фалиралата банка: