Адриан Николов, ИПИ: Няма пряка връзка между учителската заплата и качеството на образователния продукт

публикувано на 09.10.17 в 10:02

Снимка: Катя Борисова

Интервю на Веселина Миланова с Адриан Николов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Министерството на образованието предложи нов модел на финансиране на училищата, който според авторите, трябва да сложи край на порочната битка между училищата за приемане на възможно най-много ученици заради схемата „парите следват ученика“. Експертът от Института за пазарна икономика Адриан Николов коментира в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“, че учениците трябва да бъдат насърчавани да посещават училища, където образованието е по-високо, дори това да е свързано с пътуване.

Това, което министърът каза в парламентарната комисия, не знам дали то ще е окончателният вариант на новия план за финансиране, на практика не изменя особено настоящия модел. Предлагат въвеждането на финансиране на паралелка и на училище, което по идея, е насочено към даване на по-висока субсидия и бонифициране на малките училища в отдалечените региони. Това е контрапродуктивно по две причини! От една страна, настоящият модел на нараснали стандарти само на ученик вече различава 6 отделни вида ученици в отделните общини - големи и малки, и съответно, малките населени места вече получават повече пари и по настоящия модел. И второ, което всъщност е проблемът, не е точно къде отива финансиране, а всъщност какво купува то, като качество на образователен продукт, тъй като промяната от "ученик" към "ученик, паралелка и училище" по никакъв начин не включва оценка на това с какви умения излиза ученикът от училището. Това, което трябва да се търси, поне според мен, е по-скоро финансиране на качество на образованието по някакви обективни критерии, а не просто финансиране на някакви бройки, които са в рамките на образователната система.

Повечето пари за учителите не означават непременно по-добро образование за учениците, изтъкна Николов:

Има едно много интересно изследване, което направихме с колегите от Института през май. Ползвахме последните данни от миналата година и сравнявахме учителските заплати по общини и съответно средния резултат на така наречените "малки матури" след 7-и клас. Установихме, че от 65 възможни точки, с 1 лев по-висока учителска заплата на община увеличава резултата на учениците в тази община с едва 0,02 точки. Тоест, не можем да говорим за някаква пряка връзка между нивото на учителската заплата, само, и качеството на образователния продукт. Ако се опитваме да търсим някакви силни фактори, които наистина влияят на резултатите на учениците, те по-скоро са в семейната среда, дори в размера на общината, в която е разположено училището. Колкото по-големи са училищата в момента, толкова по-добри учители привличат те и толкова повече е финансирането и толкова по-добри резултати постигат и учениците им.

Обвързването на финансирането на училищата с външното оценяване ще доведе до бонифициране на по-добрите училища, убеден е Николов:

В дългосрочен план би трябвало да говорим изцяло за независим институт, който се занимава единствено с това да оценява резултатите на училищата и на учениците, които учат в тях, и съответно да може да дава независима и реалистична оценка на техните способности.

Отпадането от образованието на децата от малцинствата се случва в годините между 5-и и 7-и клас, когато материалът става достатъчно сложен, че децата, които нямат достатъчно добра подготовка по български език, просто не го разбират и престават да възприемат съдържанието, изтъкна експертът:

Силно се надявам, че ако наистина има засилено обучение по български език и засилена самостоятелна работа с децата, които не се справят, то тази мярка ще може и да позволи това отпадане между 5-и и 7-и клас поне да бъде намалено, ако не елиминирано.